Гневни са на лавината от забрани на абортите

Mъже, внимание, жените ви готвят ново изпитание! Нарича се световна сексстачка и идва от ония дами, които преди две години сложиха начало на движението “Аз също”. И по-специално от актрисата Алиса Милано, която през 2017 г. създаде хаштага #MeToo и призова всички жертви на сексуално насилие като нея да се обединят в социалните медии, споделяйки своите истории, които с години са прикривали от страх или срам. И колкото първоначално нейната идея да изглеждаше странна и непонятна, тя предизвика толкова широк отзвук по света, че принуди редица правораздавателни органи да започнат разследвания и да вкарат някои от насилниците в затвора.

Сега Милано има по-голяма амбиция – да остави без секс достатъчно голям брой мъже, за да принуди политиците да спрат да приемат закони, забраняващи на жените да правят аборт. “Нашите репродуктивни права са нарушени. Докато жените не получат контрол над тялото си, ние не можем да рискуваме да забременяваме”, написа актрисата в профила си в туитър.

Призивът ѝ за сексстачка идва, след като четири американски щата решиха да ограничат правото на американките да прекъсват своята бременност, получено преди 46 г., а други 16 обсъждат да го направят. Най-строг закон бе приет в Алабама, където абортът бе забранен дори в случаи на изнасилване, кръвосмешение или увреден плод, с изключение на случаи, в които аномалиите са смъртоносни за ембриона или майката. Там бе въведено наказание от 10 г. затвор за лекари, които се опитат да направят процедурата, и до 99 г., ако са успели да я извършат. На останалите места забраните се отнасят за прекъсване на бременност, след като е регистрирана сърдечна дейност на плода, което се случва между шестата и осмата седмица, когато много жени все още не знаят въобще, че са бременни.

В Грузия също наскоро бе приет аналогичен закон. В Турция, макар абортите да са разрешени до десетата седмица, в държавните болници почти не се извършват по политически и религиозни причини. В Италия също се наблюдава такава тенденция, като по данни на здравното министерство 70% от гинеколозите в страната отказват да правят такива процедури заради морални и религиозни задръжки. Някои испански политици също се обявиха против абортите и бяха подкрепени с демонстрации в Мадрид.

У нас Светият синод на Българската православна църква периодично пали искарата за забраната им, като последният такъв случай бе с позицията му във връзка със стратегията за детето, която след скандал бе отхвърлена. И макар на много места ситуацията да е като нашенската, предимно да се вдига пушилка по въпроса, у жените, изглежда, се заражда някаква масова психоза по темата. Случващото се в САЩ през последните дни и призивът на Милано са широко коментирани в социалните медии по цял свят. На много дами идеята да наложат сух сексуален режим на мъжете се вижда доста приемлива. Не само за да бъдат спрени по въпроса с абортите, а за да бъдат накарани да признаят и редица други права на представителите на женския пол като например равен професионален старт и заплащане. Все неща, за които се говори от години, но не се случват навсякъде.

Разбира се, не са малко и критиците на предложението за световна сексстачка. Според мнозина, ако жените наистина се навият на такъв протест, те недвусмислено ще признаят, че за тях сексът е нещо, което правят за мъжете, а не за свое удоволствие и с което няма проблем да търгуват, за да постигнат някакви други цели освен удоволствие и възпроизводство. Други пък смятат, че далеч по-ефективно ще е дамите да спрат да изпълняват домакински и семейни задължения, с които по някакви неписани правила са приели да се нагърбват, тъй като за креватни забавления все ще се намерят доброволки, докато за тях - едва ли.

Всъщност колкото и революционно да звучи днес предложението на Милано, сексуалната стачка въобще не е нов женски подход за справяне с политически проблеми. Такъв протест е описан в старогръцката комедия“Лизистрата” още през 411 г. преди новата ера. В нея се разказва как мъжете на Атина и Спарта воюват с години, без да могат да излъчат победител. Гневни на безсмислените им битки, жените по съвет на красивата Лизистрата решават да ги лишат от секс, докато не се откажат от бойните сражения. Планът им проработва, съсипани от липса на любовни ласки, мъжете се споразумяват и заживяват в мир.

Жените от народа Игбо в Нигерия също се противопоставят по този начин на мъжките опити за тормоз и насилие. Когато съветът им нареди да стачкуват, те спират да изпълняват всичките си домакински, сексуални и майчински задачи. При много тежки проблеми даже масово напускали селата само с кърмачетата си на ръце.

През 1997 г. колумбийският генерал Мануел Бонет призовава половинките на войниците си да им отказват секс, за да могат по-бързо да се справят с паравоенните части на наркотрафикантите. Идеята му не дава голям резултат, но той се опитва да я приложи още няколко пъти, което я прави популярна. През 2006 г. десетки съпруги и приятелки на членове на колумбийска банда им обявяват стачка на затворените крака, за да ги принудят да спрат с действията си, след като става ясно, че са виновни за 480 смъртни случая. Пет години по-късно други колумбийки отказват да правят секс с искане да се оправи пътят от селището им до най-близкия град.

За да помогнат за разрешаването на местни конфликти и масови случаи на насилие, сексстачки са правени в Либерия, Филипините и Неапол.

Преди няколко години се появи и румънски филм с подобен сюжет, за който се твърди, че е по действителен случай от турско село. В него обаче се разказва за мароканска девойка, която решава да сложи край на несправедлива практика само жените да носят вода от далечен планински извор под жарещото слънце. Тя уговаря приятелките си да спрат да правят любов с мъжете, докато те не се включат в тежката работа. Идеята харесва и на останалите жени от селото и много скоро носенето на вода става мъжко задължение.