Много хора по света носят златни бижута. Но сега учените смятат, че златният пръстен на пръста ви или веригата около врата ви е свързан с масовото унищожаване на тропическите гори на Амазонка в Перу.

В ново проучване учените се съсредоточиха върху въздействието на дребномащабния добив на злато в южната перуанска Амазония. Резултатите показват, че добивът на злато е довел до значително увеличаване на унищожаването на торфищата и всичко това само през последните години, пише IFLScience.

Около 70% от занаятчийския добив на злато в Перу се извършва в региона Мадре де Диос, където седиментите, покриващи реките, са богати на благородни метали. Статистиката сочи, че това е основният източник на работа за около 300 000 души, число, което се е увеличило значително след икономическата криза от 2008 г.

За съжаление голяма част от тази златодобивна дейност е незаконна и учените смятат, че е основен фактор за обезлесяването в региона. Ново проучване на екип от Технологичния институт Карлсруе в Германия разкри друг начин, по който индустрията вреди на околната среда: унищожаването на торфищата на Амазонка.

Важно е да се отбележи, че торфищата са влажни екосистеми, съставени от разлагащ се растителен материал, който действа като огромни въглеродни резервоари. Известно е, че торфищата съхраняват въглерод много по-плътно от дърветата, абсорбирайки 7 пъти повече въглерод. Въпреки това огромни площи от тази влажна зона се изкопават и унищожават от златни миньори, освобождавайки тревожни количества въглерод в атмосферата, което допринася за глобалното затопляне.

В хода на изследването учените са анализирали повече от 35 години сателитни данни от програмата Landsat на НАСА. Екипът установи, че повече от 550 хектара торфища са били изгубени, отделяйки между 0,2 и 0,7 милиона тона въглерод в атмосферата. Любопитно е, че повече от половината разрушения са през последните 2 години.

Изследователите отбелязват, че в момента само около 9% от минната дейност в региона се извършва в торфища. Учените обаче очакват тази цифра да се увеличи през следващото десетилетие. Ако настоящите тенденции се запазят, добивът на торфища ще представлява 25% от общия добив до 2027 г. Изчислено е, че това може да доведе до освобождаване на до 14,5 милиона тона въглерод, което се равнява на годишните емисии на милиони автомобили.

Според съавтора на изследването д-р Джон Хаусхолдър минното дело бързо се разширява в тези уязвими зони, защото е станало по-лесно да се достигне до тези отдалечени минни обекти и просто няма достатъчно правоприлагащи органи, които да защитят района. Екипът предупреждава, че ако не забавим унищожаването, щетите върху торфищата на Амазонка могат да станат постоянни, със сериозни екологични, социални и икономически последици в бъдеще.

„Има много други места, където се подозират значителни количества торф, но наземните данни за проверка на тези подозрения просто не са достъпни. Това, което нашата статия показва, е, че дори в рамките на едно човешко поколение е напълно възможно големи находища на торф да изчезнат от ландшафта, преди науката да има шанс да ги опише. За тези торфени находища, които вече са известни, тези открития от изследването са сигнал за събуждане, за да ги защитим", убеден е Хаусхолдър.