НАСА ускорява подготовката за мисията Artemis 2 – исторически полет, който може да бъде изстрелян още в рамките на следващата седмица. Това ще е първата пилотирана мисия около Луната от 54 години насам, след която ще се постави следващата стъпка в програмата „Артемида“ – завръщането на хора на лунната повърхност.

Екипажът на Artemis 2 включва астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и канадския астронавт Джереми Хансен. Според прогнозите изстрелването може да се случи в прозорец между 8 и 11 февруари.

Но както подчертава британското издание Daily Mail, мисията носи реални рискове – не само при старта, но и по време на цялото пътуване и критичното завръщане на Земята.

Експерти очертават петте най-лоши сценария, които могат да застрашат мисията.

1. Инцидент на стартовата площадка – минути за спасение

В деня на старта екипажът ще влезе в капсулата Orion, монтирана върху гигантската ракета Space Launch System (SLS).

Рискът: изтичане на гориво, пожар или структурна повреда още преди или в първите секунди на изстрелването.

Астронавтите могат да разполагат само с минути за евакуация от върха на стартовата кула чрез специална система за аварийно спускане.

Ако това стане невъзможно, последната надежда остава LAS (Launch Abort System) – системата за аварийно прекъсване на старта. При задействане тя изстрелва Orion далеч от ракетата, след което капсулата се спуска с парашути и се приводнява в океана.

2. Катастрофа при изкачването – най-опасните 90 секунди

След запалването на двигателите Artemis 2 навлиза в една от най-рисковите фази: изкачването през атмосферата. Крис Боскуилион от Moon Village Association обяснява, че именно тогава натоварванията върху кораба и екипажа са максимални.

Около 90 секунди след старта ракетата достига така нареченото максимално динамично налягане – момент, в който комбинацията от скорост и въздушно съпротивление създава огромно натоварване. При дефект това може да означава разпад на конструкцията.

И тук LAS отново би била решаваща – капсулата може да се отдели в рамките на секунди, но това би означавало шоково натоварване за екипажа до 15G – ниво, което е на границата на човешката издръжливост.

3. Отказ на критични системи – нов кораб, нови рискове

Orion е сравнително нов апарат – летял е само веднъж без екипаж (Artemis 1, 2022 г.). Това означава, че част от системите, включително животоподдържащите, нямат реална история в условията на пилотиран дълъг полет.

Опасността: проблем с двигателите или живота в капсулата (въздух, температура, контрол на CO₂), след като корабът вече е поел към Луната.

В началото – докато Orion е в ниска земна орбита – може да се направи бързо връщане. Но след началото на лунния преход, възможността за спешно спасяване става почти нулева.

Затова НАСА планира Orion да лети по траектория на „свободно връщане“ – така че дори при отказ на двигатели, гравитацията на Луната да го „завърти“ обратно към Земята.

4. Медицинска спешност – твърде далеч от помощ

Дори обикновен медицински проблем може да стане животозастрашаващ в дълбокия космос.

В орбита около Земята (като на МКС) евакуация е възможна сравнително бързо. Но при Artemis 2 астронавтите ще са на огромна дистанция, без реален шанс за бърза помощ.

Поради това мисията ще разполага с по-големи запаси от вода, храна и кислород, в случай че полетът се удължи заради аварийни сценарии.

5. Най-страшното: проблем с топлинния щит при завръщането

Най-опасната фаза на Artemis 2 може да се окаже връщането на Земята.

При повторно навлизане Orion ще се движи с около 40 000 км/ч, а триенето ще вдигне температурата по корпуса до около 2760°C. Единствената защита е топлинният щит.

Именно тук са най-големите тревоги: след мисията Artemis 1 НАСА установи, че щитът е бил напукан и с неочаквани повреди, по-големи от прогнозираното. Материалът Avcoat е замислен да „изгаря“ контролирано, но поврежданията не са били в очакваните параметри.

НАСА е решила да не подменя щита, но да промени траекторията на повторно влизане, за да намали времето, прекарано в най-интензивната топлина.

Artemis 2 се очертава като мисия, която ще върне човечеството към лунния хоризонт – но и ще тества в реални условия технологията, която ще изведе хора до Луната и по-нататък. Първият пилотиран полет около Луната от десетилетия насам ще бъде не просто символична стъпка – а изпитание, в което всичко трябва да работи безупречно: от старта до последната секунда на завръщането.