Наблюденията показват, че свръхмасивна черна дупка, която не е там, където трябва да бъде, се движи в космоса със скорост над 1000 km/s. Учените смятат, че това е станало възможно благодарение на гигантски космически сблъсък. Тоест сблъсъкът на две масивни черни дупки довел до създаването на по-голяма черна дупка, но също така принудил получения обект да отлети от мястото, където трябвало да бъде.

Авторите на изследване, публикувано на сървъра arXiv, вярват, че са открили една от най-бързо движещите се черни дупки, които някога са виждали, съобщава New Scientist.

Астрономите отдавна се опитват да разберат как гигантските черни дупки в центровете на галактиките могат да растат до толкова големи размери. Една теория предполага, че те възникват от сливането на по-малки, но все още много масивни черни дупки. Но има твърде малко преки доказателства, че това се случва в подкрепа на теорията.

Сега астрономите казват, че са открили доказателства за този процес, използвайки свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката 3C 186. Тази черна дупка е била изхвърлена от центъра на галактиката и отлита със скорост над 1000 km/s.

Астрономите първоначално наблюдаваха далечната галактика, съдържаща свръхмасивната черна дупка, с помощта на космическия телескоп Хъбъл. Тази черна дупка поглъща толкова много материя, че в крайна сметка образува квазар, един от най-ярките източници на светлина във Вселената. Квазарите са светлина, която излиза от акреционния диск на черна дупка, където материята се натрупва и загрява, преди да падне в черната дупка. Тоест самата черна дупка не излъчва светлина, а тя идва от заобикалящата я среда.

Наблюденията на квазара показаха, че той не е там, където трябва да бъде, тоест не в самия център на галактиката. Разпределението на звездите в 3C 186 помогна на астрономите да разберат, че свръхмасивната черна дупка всъщност се намира на около 33 000 светлинни години от центъра на галактиката. Астрономите заключиха, че подобно движение може да е резултат от сливането на две масивни черни дупки в един огромен обект.

Учените са използвали наземните телескопи VLT и Subaru, за да анализират по-отблизо светлината, идваща от квазара. Астрономите са открили, че светлината е изместена в синьо върху електромагнитния спектър, ефект от общата теория на относителността на Айнщайн, която променя цвета на светлината, когато нещо се движи изключително бързо към наблюдател. В същото време радиацията от галактическия газ близо до черната дупка не се е изместила толкова много към синята част на спектъра, което означава, че свръхмасивната черна дупка се движи по-бързо от останалата част от галактиката.

Авторите на изследването смятат, че най-вероятно е имало сблъсък на две галактики, като техните свръхмасивни черни дупки са се слели в една още по-голяма черна дупка. Това сливане би могло да създаде гравитационни вълни, които се разпространяват в една посока, докато новообразуваната черна дупка отскача в другата посока.

Но са необходими допълнителни наблюдения, за да се потвърдят откритията на учените.