В началото на седмицата Уикипедия навърши 18 години. Ако този огромен енциклопедичен проект бе човек, то в повечето държави щеше да се смята за пълнолетен. Всъщност, безплатната онлайн енциклопедия отдавна играе ролята на добросъвестен онлайн възрастен.

През тези 18 години Уикипедия значително нарасна. Ресурсът вече разполага с 5,7 милиона статии на английски език, а за миналата година има 92 милиарда посещения на своите уеб страници.

Репутацията на сайта също претърпя сериозни промени. Ако зададем въпрос на Siri, Alexa или Google Home от сферата на общите познания, то отговорът най-вероятно ще бъде взет от Уикипедия. Според публикуваната от Йейл информация, онлайн енциклопедията е цитирана в над 400 съдебни производства. Много професори, вместо да поискат написването на традиционното есе, препоръчват на студентите си да разширят обема на някоя статия в Уикипедия или да напишат нова статия по текущата тема. Директорът на YouTube Сюзън Войчички обяви, че нейната компания ще осигури видеоклипове, които ще хвърлят светлина върху конспиративните теории, включващи препратки към съответните материали в Уикипедия. Facebook намери начин да използва съдържанието на Уикипедия, за да предостави на своите потребители допълнителна информация за източниците на информация в новинарската лента.

Разцветът на Уикипедия се дължи предимно на критично важната разлика в сравнение с другите топ-10 сайтове – в Уикипедия истината надделява над самоизявата.

Миналата година основателят на Уикипедия Джим Уелс каза пред NPR, че Уикипедия до голяма степен е успяла да избегне проблема с фалшивите новини, а това повдигна въпроса, с какво управлението на Уикипедия се различава от мениджмънта на другите големи сайтове. Брайън Фелдман в статия за New York Magazine предположи, че основната причина е готовността на цялата общност на електронната енциклопедия да премахва данни. Ако някой публикува информация с лошо качество, останалите участници в проекта имат право и възможност да премахват материала, който не е счетен за енциклопедичен. Този подход силно се различава например от Twitter, където фалшиви новини, излишно раздуващи определени събития, могат да остана с години.

Уикипедия използва специални технологии, защитаващи целостта на енциклопедията. Докато YouTube например, сканира видеата за потенциално нарушение на правилата с помощта на базата данни Content ID, Уикипедия обществото създаде редактиращи ботове, които могат да вземат решения за качеството на съдържанието. Така например, ClueBot NG бързо открива възможен вандализъм – нарочно използване на лоша пунктуация и многословия. Ботът използва алгоритми с машинно обучение и елементи на изкуствен интелект плюс база данни, в която са събрани основните признаци на вандализъм в текстовете. През 2018 година YouTube имаше неприятности, когато се опита да въведе правила относно неизползването на ругатни и други подобни, но потребителите и предимно видеоблогърите се оплакаха от цензура. Но при Уикипедия е по-различно и там има смисъл да се спазват рамките на приличието, понеже цялата ѝ общност е обединена от общата идея за подобряване качеството на интернет енциклопедията.

С всяко ново поколение енциклопедистите са имали и имат противници. През XVIII век Дени Дидро и други автори на „Енциклопедия“ са били обявени за еретици. Днес редакторите на Уикипедия също изпитват сериозни трудности: враждебна обстановка в общността, където по-старите и постоянни редактори подтискат начинаещите, постепенното влошаване на общата редакторска обстановка, злоумишленици, хакващи акаунтите на администраторите, за да вандалстват в страниците, систематичното пристрастие при писането на статии и други.

 

Миналата година в полето на зрението на медиите попадна дисбалансът на половете в Уикипедия, когато Дона Стрикланд бе удостоена с Нобелова награда, а в деня на връчването тя нямаше своя страница в електронната енциклопедия. По-точно редакторите на Уикипедия са отхвърлили предишната страница за Стрикланд, поради безинтересност. Това бе причината Катрин Махър, изпълнителен директор на некомерсиалната фондация Wikimedia Foundation да напише редакторска статия, в която отбеляза, че Уикипедия няма как да бъде причина за проявата на пристрастно отношение към света, а само го описва и отразява.

Да подчертаем, че в общността на Уикипедия започнаха да се появяват доброволци, които променят тази ситуация. Група доброволци създадоха проекта WikiProject „Жени в червено“, който има за цел да намалят дисбаланса на половете и увеличиха биографиите на жени от 15% на 17,8%. Обществата от доброволци, като например AfroCROWD и Art+Feminism, организират така наречените едитони – публични мероприятия, на които доброволци помагат за подобряване на представянето в Уикипедия на по-малко публично известни групи хора.

В същото време звездите на YouTube печелят милиони от видеоигри, а влиятелните потребители на Инстаграм публикуват псевдо реклама, за да привлекат спонсори. Извън затворения свят на Уикипедия, интернет е пропит от тинейджърска самореклама.

Сравнете тези комерсиални звезди със 70 годишния Джим Хендерсън който през последните 12 години със своя велосипед обхожда районите на Ню Йорк и прави снимки за Уикипедия. Queens Daily Eagle сподели, че Хендерсън е качил хиляди великолепни снимки , които сериозно са помогнали за показване на най-новото. Хендерсън доброволно върши тази работа, за да бъде от полза на общността, без да очаква компенсации или лайкове в социалните мрежи.

 

Милениумите измислиха термина „adulting“ за описване на ежедневната дейност, с който се обозначава самостоятелността на възрастните хора. Но това понятие може да се разшири по отношение на моралната зрелост и приноса за всеобщото благо. Общността на Уикипедия отдавна се опитва да порасне, а хората които допринасят за разширяването на електронната енциклопедия са пример за самостоятелност, която все по-рядко се среща онлайн.

Stephen Harrison: Happy 18th birthday, Wikipedia. Let’s celebrate the Internet’s good grown-up