Статията е на Джери Дейвис, софтуерен инженер в компанията MongoDB, специалист по C, Python, Tornado и async.

Всяка година по време на конференцията PyGotham в Ню Йорк се събират около 600 програмисти. Организаторите много добре знаят, че IT индустрията е представена предимно от бели и от мъже, и полага големи усилия, за да представи разнообразна гама от лектори. Те популяризират това мероприятие, като изпращат много покани на жени и цветнокожи, и се опитват по всякакъв начин да ги привлекат към събитието. Всички лектори задължително попълват анкета, а организаторите ежедневно наблюдават статистиката за демографското разнообразие на конференцията.

Аз участвам в комисията на конференцията и след приключването на сегашния PyGotham разбрах, че не положих никакви усилия за една конкретна демографска група: възрастните кодери. Когато говори, че в сферата на IT технологиите има твърде малко жени, някак изпускаме факта за страхотния дефицит на програмисти на възраст над 40 години. В Ню Йорк за тях няма нито срещи, нито покани за подобни събития, няма организации, които да представят техните интереси. Следващата година задължително ще потърся по-възрастни разработчици и програмисти, които да прочетат по една или няколко лекции на PyGotham. Само че не зная къде да ги търся.

Софтуерната индустрия е твърде млада. Средната възраст на програмистите в компаниите от ранга на Google и Amazon е 30 години, докато средната възраст на обикновените американски работници и служители е 42 години. Анкетираните от Stack Overflow 100 000 програмисти през 2018 година показа, че три четвърти от тях са под 35 години. В Hacker News редовно се повдига и обсъжда темата „Какво се случва със зрелите разработчици?„. Разтревожените програмисти и разработчици на възраст 35-40 години се включват в обсъждането и твърдят, че са едни от най-старите и „старшите“.

През месец октомври навърших 40. Аз работих 7 години почти една и съща работа в MongoDB. Много програмисти на моята възраст отново се завърнаха към студентската скамейка, за да сменят професията или да станат мениджъри. Аз посветих живота си на програмирането, но кариерната стълба за следващите 10 години ми е съвсем непонятна и не знам какво ще стане. Тревожа се от твърде малкия брой специалисти, които са по-възрастни от мен и чиито примери мога да следвам. Къде отидоха, къде се изгубиха по-възрастните от мен програмисти и какви са кариерните перспектива за тези от нас, които останаха?

През 2007 година 22-годишният Марк Зукърбърг сподели това, което мнозина в софтуерната индустрия тайно си мислят

„Младите хора просто са по-умни“ – каза Зукърбърг

Дванадесет години след това недостигът на по-възрастни програмисти почти не е изучен за разлика от останалото демографско разнообразие. Така например, годишният отчет за разнообразието на Google много добре показва, колко жени и колко цветнокожи работят в корпорацията. Microsoft брои своите американски индианци и хората от Аляска, а Apple с гордост наема бивши военни. Похвално е, че големите компании разкриха някои показатели от това разнообразие, само че никой не съобщава какъв е делът на по-възрастните.

47-годишната Ари Рапкин Бленхърн напусна работата си, понеже компанията, според нейните думи, иска „тълпа от евтини младежи“. А те не искат да поддържат отношения с по-възрастните от тях хора с призната кариера. Нейният работодател, който тя помоли да не споменавам, е ценял нейните умения и професионални връзки, но спрял да я изпраща на конференции и събирания.

„Считам, че те наистина не разбираха, защо е важно моето участие в научната конференция, как бих могла да споделя опита си и по какъв начин моето участие се различава от това на много младите хора“.

Бленхърн казва, че когато се върнала на пазара на труда, проблемът с възрастта се задълбочил от сексизма. Въпреки големите технически постижения, HR специалистите и работодателите я считали за скучна „лелка“. Тя всъщност наскоро е защитила докторска степен в областта на компютърните науки и се надява докторатът да повиши нейните шансове на пазара на труда.

Кен Стивънс, 55 годиншен програмист, се сблъскал с подобно отношение, когато преди две години кандидатствал за работа в Stack Exchange. Интервюирал го съвсем млад специалист, който казал:

„Винаги се учудвам, когато видя, че програмистите на възраст разбират от съвременни технологии“.

Стивънс не е приет да работи в Stack Exchange. Сега работи като програмист в хотелска компания, в която тази възраст не е проблем.

Но за другите програмисти всичко това може да бъде много по-зле. Изследване от 2018 година показа, направено от Питър Хоселин и Ариана Тобин от ProPublica, анализирали възрастовата дискриминация в IBM, показа че от началото на 2014 година компанията вдъхва нов живот, като заменя по-възрастните служители с по-млади. Уволнени са хиляди ветерани, а другите, със значителни професионални умения и опит, са пенсионирани. 60-годишният системен инженер Ед Кишкъл получил предизвестие с условие, че в рамките на 90 дни може да си потърси друга длъжност в IBM. Въпреки своя многогодишен опит, той е отхвърлен от всички длъжности. Към дата на публикуване на тази статия, той работи като продавач в един от магазините на Staples.

Професионалните програмисти трябва винаги поддържат актуалността на своите навици и умения в този динамичен и непрекъснато променящ се отрасъл. Според научно изследване от 2018 година, в STEM областта (наука, технологии, инженерство, математика), навиците се променят много по-бързо, отколкото в която и да било друга област, а за програмистите този темп е особено стремителен. На всеки придобит навик, някой друг остарява, като по този начин остават твърде малко шансове за натрупване на навици и умения и съответно, за повишаване на заплатата.

Въпреки че началните заплати в IT технологиите са високи, през първото десетилетие на заетостта, тяхното преимущество в сравнение с другите е намаляло двойно. „А това е нещо, което повечето икономисти прости не знаят“ – каза Кадим Норай, ръководител на изследването. Отчетът на Hired.com от 2017 година показва, че предложенията за заплата на хората на възраст над 50 години, наистина са по-малки от тези на младите. Ето защо, много специалисти от STEM сектора търсят и преминават към по-стабилни професии. На 24 годишна възраст 89% от завършилите в STEM областта работят по специалността си, но на 35 годишна възраст това число намалява до 71% и продължава да намалява.

Един от вариантите за програмистите да избегнат тази надпревара и да останат в същата област е да станат мениджъри.

Но управлението не е за всички. Сю Лаверсо, 54-годишният старши специалист в MongoDB казва:

„Мениджърите трябва да имат определени личностни характеристики, но аз съм интроверт и се интересува от решаването на технически проблеми“.

63-годишен софтуерен инженер на Google споделя, че през краткото време, докато е работил като мениджър се е чувствал некомфортно:

„Знаех, че в работата мога да разчитам на себе си, но не можех да разбера, как да направя така, че да започна да разчитам на другите“.

Като алтернатива на издигането в мениджмънта, Google, Microsoft и някои други компании използват фактора на индивидуалния принос (IC). Това е стълба от длъжности за старшите специалисти, която се издига паралелно с управленската стълба и дава възможност за издигане в йерархията и получаване на по-висока заплата, без специалистите да се откъсват от любимата работа, в която са се усъвършенствали в продължение на много години.

Но IC стълбата не е идеална. Мои приятели програмисти казват, че издигането при нея става по-бавно и разликите между длъжностите са по-размити.

След като интервюирах една дузина програмисти разбрах, че компаниите трябва да създадат съвсем друг подход за най-старшите програмисти. Кандидатите на високи длъжности в тази област трябва да се оценяват подобно на мениджърите по тяхната ефективност, а не по някакъв списък от навици. Именно подобна яснота би означавала, че и специалистите, подобно на ръководните кадри, биха могли по-бързо да се издигат по кариерната стълба, а престижът и новите интелектуални задачи биха поддържали мотивацията на програмистите до 50 или 60 години.

Проверените с времето специалисти, заемащи високи длъжности, могат да решават и най-сложните проблеми в най-важните и отговорни проекти. Благодарение на своите задълбочени познания и обширен опит, по-възрастните програмисти умеят да изразяват своите знания с обикновени термини, което им дава възможност да играят ролата на посланици в света, в който няма програмиране. Ари Бленхърн изпълни перфектно една подобна роля, когато оглави проекта за моделиране на тъкани в студиото за специални ефекти Industrial Light and Magic. Робата на Йода, плащът на Хари Потър, качулките на дименторите – всичко това е софтуер, който е създаден с нейна помощ.

„Трябваше да говоря на специфичния език на групата по физическо моделиране и на екипа по анимация. Те не мислят за диференциални уравнения с частни производни. Те мислят за тъкан, която прилича на коприна, която е е еластична и се развява на вятъра“.

Лично на мен ми провървя: моята компания обърна внимание на моето душевно състояние и ни даде възможност да направя изследване на професията. Тази година снова между три екипа и оставам по няколко месеца във всеки от тях, за да реша, какъв искам да стана в бъдеще.

Другите компании не са толкова щедри. Особено много се безпокоя за по-възрастните жени и цветнокожите, които са подложени на комбинирани предразсъдъци. Компаниите трябва да въведат точно определени нива за програмистите, издигащи се по пътя на IC. В същото време програмистите трябва да бъдат по-активни и организирани, за да могат да се опълчат и да оказват влияние върху възрастовите предразсъдъци. Синдикатите могат да стандартизират заплатите и да защитят старшите служители от уволнение, а това ще намали расовите и половите различия в заплащането.

Компаниите ще станат по-ефективни и справедливи, ако софтуерната индустрия стане по-комфортна за разработчиците, програмистите и кодерите над 30 години и когато създаде подходящите длъжности за изключително опитните програмисти. Тези промени ще са от полза на всички останали – в обществото, което все повече се управлява от софтуер и алгоритми, програмистите трябва да притежават мъдрост и житейски опит, съответстващи на техните умения и сили. Добре е да си вземем урок от неотдавнашните случаи за проникване, пристрастни алгоритми и онлайн подстрекателствата към геноцид. Единственият начин да си извлечем необходимите уроци от всичко това е да оставим най-опитните програмисти в софтуерната индустрия достатъчно дълго, за да могат да предадат опита и знанията си на по-младите. Оставянето на зрелите и опитни разработчици и програмисти ще ни гарантира, че днешните уроци ще се помнят поне още 50 години.