Стара картина от 19-ти век отново разпали фантазиите на любителите на конспиративни теории. На нея е изобразен известният шотландски поет Робърт Бърнс, за когото се твърди, че държи iPhone.

Картината „Годежът на Бърнс и Хайленд Мери“, създадена около 1882 г. от Р. Джоузи и Джеймс Арчър, се превърна в неочаквана интернет сензация. Потребителите на социалните мрежи забелязаха, че Робърт Бърнс и неговата любовница Мери Кембъл държат тъмни правоъгълници със заоблени ръбове, които поразително наподобяват съвременните смартфони, пише Daily Record.

Изображението предизвика вълна от шеги и теории за пътуване във времето. Някои предполагат, че шотландският поет може да е притежавал футуристична технология, дори предполагат, че Мери преглежда Instagram профила на Бърнс или че той ѝ показва мем.

iPhone, намерен през 1882 г. Картина „Годежът на Бърнс и Хайленд Мери“Цял екран
Изображението предизвика вълна от шеги и теории за пътуване във времето Снимка: HULTON ARCHIVE

Историците на изкуството обаче имат по-прозаично обяснение. Според стара шотландска традиция, двойката може да си е разменила Библии в знак на годежа си край река Еър през 1786 г. Най-вероятно това са книгите, изобразени върху платното.

Картината на Бърнс не е единствената творба, която предизвиква спорове относно „пътешествениците във времето“. През 1937 г. Умберто Романо рисува стенописа „Г-н Пинчън и заселването на Спрингфийлд“, който изобразява мъж, държащ това, което мнозина смятат за iPhone. Той го гледа така, сякаш преглежда социалните мрежи, оставяйки пръста си свободен да се плъзга.

iPhone, открит в картината на Умберто Романо от 1937 г.Цял екран
Същият мъж от картината на Умберто Романо Снимка: US Postal Service

Също през 2020-те години в социалните мрежи се появи снимка от 1943 г. от плаж в Корнуол, показваща мъж с необичайни дрехи, взиращ се в мистериозен предмет в ръцете си. Някои твърдяха, че прилича на пътешественик във времето, заседнал в джаджа от бъдещето.

Въпреки логичните обяснения (огледало, книга, нож), интернет никога не се уморява да предлага версии на хронологични „бъгове“ в изкуството и историята.