Кометите винаги са будили въображението – от средновековни поличби до литературни символи като „кометното вино“ от 1811 г. Днес нов междузвезден обект, кометата 3I/ATLAS, навлиза в Слънчевата система и предизвиква същия митологичен трепет, но по съвсем нова причина: уважаван астрофизик от Харвард твърди, че тя може да е извънземен кораб.

Според американското издание Tyla.com, професор Ави Льоб – директор на Харвардския Институт за теоретична и компютърна астрофизика – отново разбуни научния свят. Той настоява, че обектът „не се държи като комета“ и че данните показват изкуствен произход.

НАСА от своя страна заяви ясно: „3I/ATLAS е комета – природен междузвезден посетител.“

Но Льоб не се отказва. В блога си той пише:

„Това не е обикновен въртящ се камък. Ако нещо пулсира като сърце, защо да не предположим, че е изкуствено?“

Необичайните характеристики на кометата

приближава Слънчевата система по траектория, „коригирана“ от изригване на слънчева плазма

показва странен „ритъм“ в активността

идва от неизвестно междузвездно пространство

е едва третият потвърден междузвезден обект след ‘Оумуамуа и Борисов

Льоб настоява световните обсерватории да съберат видеозапис на струите и антиструите на кометата, за да се установи дали поведението ѝ е природно или „съзнателно управлявано“.

Къде би „кацнал“ извънземен апарат?

Според Льоб – на Юпитер, където автоматизирана система, управлявана от изкуствен интелект, може да разгърне първи „експедиции“ в нашата система. Научни доказателства за това няма, но теорията на професора от Харвард привлича световно внимание.

Гений или визионер, изпреварил времето си?

Историята познава учени, смятани първо за ексцентрични, после признати за прави: Вегенер (континентален дрейф), Земелвайс (антисептици), Макклинток (скачащи гени), Тесла, Полинг и др. В края на текста си изданието „МК“ посочва, че Льоб може да попада именно в тази категория – смелите гласове, които науката първо отрича, но после преосмисля.

Дали 3I/ATLAS е просто необичайна комета или нещо повече, предстои да докажат следващите месеци. Но едно е сигурно – обществото отдавна не е наблюдавало космоса с толкова неподправено любопитство.