В продължение на повече от две десетилетия името на Илон Мъск беше почти синоним на амбицията за колонизиране на Марс. Още от създаването на SpaceX през 2002 г. основната ѝ мисия беше ясна: да направи човечеството многопланетен вид, започвайки с Червената планета.

Днес обаче стратегията претърпява изненадващ обрат. Вместо „директно към Марс“, компанията временно насочва усилията си към изграждането на самоподдържащ се град на Луната.

Защо Луната, а не Марс?

Основната причина е скоростта. Полет до Марс е възможен само когато планетите се подредят благоприятно – приблизително на всеки 26 месеца. Пътуването трае около шест месеца. Това означава бавни цикли на тестове, доставки и подобрения.

За сравнение, Луната е само на два дни разстояние. Изстрелвания могат да се извършват на всеки 10 дни. Тази честота позволява много по-бързи итерации, по-ефективно тестване и ускорено изграждане на инфраструктура. Според Мъск, самоподдържащ се лунен град може да бъде реализиран за по-малко от 10 години, докато марсианска колония би изисквала над 20.

Друг важен фактор са опасенията от глобална катастрофа – природна или причинена от човека – която може да прекъсне доставките от Земята. Лунната база би могла по-бързо да стане автономна и да осигури „застраховка“ за човечеството.

Ролята на Starship

SpaceX разработва гигантската напълно използваема ракета Starship – ключов елемент както за лунните, така и за бъдещите марсиански мисии.

Starship е проектирана да:

Превозва огромни количества товар;
Се зарежда с гориво в орбита;
Извършва многократни полети с минимални разходи.

За лунна мисия ще са необходими множество „танкерни“ полети за зареждане в орбита преди пътуването до Луната. Макар че ракетата вече има редица тестови полети, предстои доказване на орбитални мисии и пълна оперативна готовност.

Връзката с програмата Artemis

През 2021 г. NASA избра Starship като първия пилотиран лунен кацател в рамките на програмата Artemis.

Ако всичко върви по план, астронавти ще стъпят на лунната повърхност с мисията Artemis 3 около 2028 г. Преди това мисията Artemis 2 ще изпрати четирима астронавти в орбита около Луната и обратно.

Целта на програмата Artemis е устойчиво човешко присъствие на и около Луната до края на десетилетието – амбиция, която съвпада с новия фокус на SpaceX.

Луната като индустриален център

Мъск очертава още по-мащабна визия: Луната да се превърне в производствена база. Използването на лунни ресурси и електромагнитни системи за изстрелване може да позволи масово производство и разгръщане на спътници в дълбокия космос.

Тази идея се вписва в концепцията за развитие по Скала на Кардашев – система за класифициране на цивилизациите според количеството енергия, което могат да използват. Човечеството все още не е достигнало ниво Тип I (пълно използване на енергията на Земята), но подобни космически инфраструктури биха ускорили този напредък.

Отказ от Марс или стратегическа пауза?

Важно е да се подчертае: Марс не е изоставен. Според Мъск, първи пилотиран полет до Червената планета може да се случи около 2031 г. Плановете за Марс ще се развиват паралелно, но Луната ще бъде първоначалният приоритет.

Това не е промяна в мисията, а в тактиката. Крайната цел остава същата – разширяване на човешкото присъствие отвъд Земята.

Новата космическа надпревара

САЩ и Китай се съревновават за доминация на Луната, а частни компании като SpaceX и Blue Origin ускоряват развитието на лунни технологии. Предстоящите години ще бъдат решаващи за това коя нация или компания ще установи първото устойчиво извънземно селище.