Ако сте разглеждали илюстрации на Слънчевата система, вероятно сте забелязали нещо любопитно – всички планети обикалят около Слънцето почти в една и съща равнина и в една и съща посока. Това поражда логичен въпрос: какво се намира над и под тази равнина – и има ли изобщо смисъл да говорим за „нагоре“ и „надолу“ в космоса?

На тези въпроси отговаря планетарният учен Джеф Мерш от Университета на Тенеси, в анализ, цитиран от Live Science.

Какво означава „надолу“ в космоса?

В космически мащаб понятия като „нагоре“ и „надолу“ са условни. В случая „отдолу“ обикновено се разбира пространството под равнината на орбитите на планетите, наречена еклиптика. Това е въображаемата плоскост, в която Земята и останалите планети обикалят около Слънцето.

Но тази равнина не е универсална. Слънцето е само една от около 100 милиарда звезди в галактиката Млечен път, а самите звезди също се движат около галактическия център – отново в собствена равнина, наречена галактическа равнина. Интересното е, че тя е наклонена спрямо еклиптиката на Слънчевата система под ъгъл от около 60 градуса.

А нещата стават още по-сложни: Млечният път е част от Местната група галактики, която от своя страна е подредена в т.нар. супергалактическа равнина – почти перпендикулярна на галактическата. С други думи, във Вселената има множество „равнини“, ориентирани в различни посоки.

Защо планетите са подредени в една равнина?

Причината се крие в самото раждане на Слънчевата система. Преди милиарди години тя е започнала като огромен облак от газ и прах, известен като слънчева мъглявина. Под въздействието на гравитацията този облак постепенно се е свивал.

Макар първоначалното въртене на мъглявината да е било слабо – вероятно предизвикано от гравитационното влияние на преминаваща звезда – с намаляването на обема скоростта на въртене се е увеличавала. Това е довело до образуването на дискообразна структура.

В процеса на свиване частиците са започнали да се сблъскват. Тези сблъсъци са „изглаждали“ хаотичните движения – орбитите, силно наклонени нагоре или надолу, постепенно са се пренасочвали към общата равнина. Така от първоначалния хаос се е оформила плоска структура, от която по-късно са се образували Слънцето и планетите.

Има ли нещо „под“ Земята?

Краткият отговор е: нищо специално.

Под еклиптиката няма празнота, бездна или „дъно“ на Вселената – просто има по-малко обекти, които обикалят около Слънцето в тази посока. Ако обаче пътувате достатъчно далеч „надолу“, ще попаднете на други звезди, с техните собствени планетарни системи, подредени в напълно различни равнини. А още по-далеч – на други галактики, всяка със собствена ориентация и структура.

Слънчевата система изглежда плоска не защото Вселената има „горе“ и „долу“, а защото гравитацията и движението са подредили материята по най-ефективния начин. Това, което наричаме „надолу“, е просто въпрос на перспектива – и напомняне, че в космоса ориентацията е относителна, а не абсолютна.