Израелски космически кораб се разби на Луната през 2019 г. и е възможно да е населил нашия спътник с армия от малки същества. Някои учени казват, че съществата може би все още са живи.
 
Факт е, че на борда на израелския апарат е имало капсула с тардигради, които са известни с това, че могат да издържат на екстремни температури, радиация и други несгоди, пише Discover.

„Почти сигурно нищо не е оцеляло“, казва биоложката по организми Жасмин Нироди от Чикагския университет. Но ако капсулата с тардиградите не се е счупила по време на падането на апарата, тогава тези същества не могат да се считат за мъртви.

Израелският кораб се разби при опит да достави капсула на времето до Луната. Дронът „Берешит“ носеше 1000 тардигради, които също бяха поставени в дигитална капсула на времето, съдържаща книги, записи в Уикипедия и друга информация. Тардиградите бяха включени в мисията в последния момент, защото изследванията показаха, че могат да оцелеят във вакуума на космоса.

Но корабът се разби на 11 април 2019 г. поради повреда в оборудването. Остава неизвестно дали капсулата и малките тардигради с нея са оцелели след катастрофата.

Експертите се съмняват, че тардиградите все още са живи, но също така отбелязват, че никой не е правил нещо подобно преди.

За да оцелеят в екстремни условия, тардиградите преминават в дехидратирано състояние, подобно на хибернация. Целият този процес отнема само няколко минути за тардиградите, така че ако не са били в „режим на хибернация“ по време на инцидента, всички те щяха да умрат.

Но в състояние на хибернация, тардиградите могат да оцелеят десетилетия, а може би и по-дълго. Най-вероятно тардиградите са летели до Луната вече в дехидратирано състояние. Но те все пак ще трябва да се справят с екстремни условия.

Температурите без атмосфера там варират от нощни минимуми от -133 градуса по Целзий до дневни максимуми от 121 градуса по Целзий. Тестове показват, че тардиградите могат да оцелеят при тези температури, стига да останат в дехидратирано състояние. Те вероятно биха могли да се справят и с част от радиацията, която биха получили без защитната атмосфера на Земята.

Дехидратацията обаче не е точно животът сам по себе си. За да се размножават, тардиградите трябва да излязат от това състояние - нещо, което обикновено не правят, освен ако не срещнат вода, каквато Луната няма в достатъчно високо ниво за тези същества.

„Те не се връщат към живот, освен ако не се рехидратират“, казва Нироди.

След като се хидратират, те ще се нуждаят и от храна, която за „водните мечки“ са растителни клетки, водорасли или малки безгръбначни, а не лунен прах. С други думи, не е толкова важно, че биха могли да живеят на Луната, а че няма да умрат.

„Можем да ги сложим на Луната за през нощта и да ги вземем по-късно, и те щяха да са добре. В противен случай, ако се събудят и условията са лоши, просто щяха да умрат“, заключи ученият.