Ако искаме да живеем в съвременния свят, няма как да не разчитаме на космоса. Сателитите ни осигуряват телекомуникации, пазят ни от метеорологични бедствия с прогнозите за времето и много други анализи, като например наблюдение на горски пожари, наводнения, лед и замърсители, изпускани в атмосферата.
Но броят на сателитите рязко нарасна през последните няколко години и това промени небесния пейзаж. Към 11 юни, има 11 780 спътника в орбита около нашата планета според Службата на ООН за въпросите на космоса (UNOOSA). Повечето от тях функционират и са в ниска околоземна орбита.
Геостационарната орбита (GEO) е известна още като геосинхронна орбита и се намира на 35 786 километра надморска височина над екватора на Земята. Сателит, поставен там, ще следва същото място на повърхността на Земята, докато се движи около планетата със същия период, който отнема на Земята да се завърти. В момента там има 552 сателита. Сателитите за комуникация и прогнозиране на времето често се поставят в GEO.
След това има средна околоземна орбита (MEO), огромен регион от 2000 километра нагоре чак до GEO. Това е първокласно местоположение за навигационни сателитни съзвездия като глобалната система за позициониране, Галилео, ГЛОНАСС и BeiDou. В момента има 199 сателита в тази орбита, но някои доставчици на космически интернет обмислят да се преместят именно там.
И причината за това е, че ниската околоземна орбита (LEO) става претъпкана. В момента има 8110 сателита в LEO и 6050 от тях са от мегасъзвездието Starlink на SpaceX. Проектът на компанията на Илон Мъск има за цел да удвои сегашния си брой, за да достигне близо 12 000 сателита. И може да бъде разширен дори повече, до 34 400 сателита.
Има много опасения относно разполагането на толкова много спътници, особено в LEO. Едно голямо притеснение е как променя нощното небе по отношение на светлинното замърсяване.
Другото безпокойство е огромното нарастване на космическия боклук. Космосът със сигурност е голям, но интересните и ценни орбити са малка част от това. Орбитите на сателитите трябва често да се пренастройват и всички тези движения водят до пресичане на пътища на някои от тях. Но какво се случва, когато сателитите вече не работят? Има почти 3000 такива обекта! Техните орбити ще продължат да се променят, но без да можем да ги контролираме (все пак има някои предложени контрамерки).
Сблъсък в космоса може да предвещава по-лошо. Сблъсъците пораждат сблъсъци просто защото парче космически боклук, разпадайки се, се превръща в рояк космически боклук. Учените са загрижени, че можем да се окажем в ситуация на синдром на Кеслер, при която броят на сблъсъците и количеството на космическите отпадъци растат експоненциално. Този сценарий може да направи цели региони от околоземното пространство опасно за преминаване.
Превод: GlasNews.bg
