По-доброто разбиране на електрическата активност в полярните сияния може да се окаже ключът към по-точното прогнозиране на геомагнитните бури – явления, които застрашават както спътниците в орбита, така и електропреносните мрежи на Земята.

Миналата седмица НАСА съобщи, че от изследователския център Poker Flat в Аляска са изстреляни три суборбитални ракети, предназначени да съберат нови данни за електрическите процеси в рамките на северното сияние. Това са онези впечатляващи цветни светлини, които се появяват по време на магнитни бури, когато заредени частици от слънчевия вятър се сблъскват с газовете в горните слоеве на земната атмосфера.

Макар условната граница на космоса да се намира на около 100 километра височина, атмосферата на Земята продължава и над тази линия. Именно в тези горни слоеве – на височина над 300 километра – бяха насочени научните мисии.

На 9 февруари стартира мисията Black and Diffuse Auroral Science Surveyor (BADASS). Тя има за цел да изследва така нареченото „черно сияние“ – по-слабо познат феномен, при който електроните не се насочват към Земята, а се изстрелват обратно в космоса.

Ракетата достигна височина от 360 километра, след което се върна на Земята. Според учените мисията е преминала по план, а инструментите са събрали висококачествени данни за механизмите, които обръщат посоката на електронния поток.

Черно полярно сияние Снимка: НАСА

Само ден по-късно, на 10 февруари, в рамките на мисията GNEISS (Geophysical Neutral Ion Ionospheric System Science) бяха изстреляни още две ракети. Те достигнаха височина от 319 километра и също успешно се върнаха.

Целта на тази мисия е амбициозна – да се създаде своеобразна „компютърна томография“ на електрическите токове в северното сияние. Събраните данни ще позволят изграждането на триизмерен модел на електромагнитната среда, в която възниква аурората, и ще покажат как електрическите токове се разпространяват надолу през атмосферата.

Полярните сияния не са просто красиво природно шоу. Те са видимият резултат от мощни процеси в магнитното поле на Земята. Геомагнитните бури, които ги предизвикват, могат да:

нарушат работата на спътници;
изложат астронавти на повишена радиация;
причинят прекъсвания в електрозахранването;
затруднят радиокомуникациите и авиацията.

Новите изследвания на НАСА целят да подобрят разбирането на тези процеси и да дадат по-точни прогнози за космическото време – фактор, който става все по-важен в технологично зависимия ни свят.

Полярното сияние може да изглежда като магия на небето, но зад него стои сложна електромагнитна реалност – и учените вече се доближават до нейното разгадаване.