Астронавтите от Аполо 12 преживели два удара от мълнии в космическия кораб, който трябваше да ги отведе до Луната. НАСА смяташе, че ударите от мълнии могат да убият астронавтите по пътя им обратно към Земята. Но лунните пътешественици не знаели нищо за това.
Неочаквано събитие през 1969 г. можеше да помрачи успешното второ кацане на астронавтите на НАСА на Луната. По време на изстрелването на мисията Аполо 12, мълния удари пилотирания космически кораб на върха на ракетата Сатурн V 36 секунди след излитането. След това се случи втори удар малко след това. Въпреки това, астронавтите успешно завършиха мисията си, кацнаха на Луната и се върнаха на Земята, пише IFLScience.
Екипажът на мисията „Аполо 12“ се състоеше от астронавтите Чарлз Конрад, Ричард Гордън и Алън Бийн. Целта на мисията беше да кацнат хора на Луната за втори път. Мястото за кацане в Океан Темпестус на Луната не беше избрано случайно. Лунният модул с астронавтите трябваше да кацне на същото място, където през 1967 г. кацна роботизираният модул „Сървейър 3“. Астронавтите трябваше да съберат някои от частите на модула и да ги върнат на Земята. Именно този план доведе до необходимостта от определяне на конкретна дата за изстрелване за втория опит за кацане на Луната.
Времето на Кейп Канаверал на 14 ноември 1969 г. не беше много добро. Небето беше напълно облачно, валеше дъжд и в горните слоеве на атмосферата духаше много силен вятър. Не беше най-подходящият ден за полет до Луната, но иначе, за да стигнем до мястото на кацане на модула Surveyor 3, датата на изстрелване щеше да се наложи да бъде отложена с един месец.
Ракетата „Сатурн V“ успешно излетя с космическия кораб, състоящ се от команден модул и лунен модул, съдържащ трима астронавти. Всичко мина по план, но 36 секунди след изстрелването ракетата беше ударена от мълния. Мълнията вероятно е била причинена от статично електричество, причинено от това, че ракетата е била в толкова трудни метеорологични условия. По време на издигането на ракетата ветровете са духали със скорост 280 км/ч, най-силните ветрове, наблюдавани някога по време на мисиите „Аполо“.
Удар от мълния беше причинил аварийна ситуация на космическия кораб. Както по-късно си спомняше Конрад, „всичко беше наред, а после нещата станаха наистина интересни“. Ударът от мълния беше деактивирал горивните клетки на космическия кораб, оставяйки го захранван единствено от батерии. Такава конфигурация не можеше да осигури достатъчно енергия, за да поддържа системата работеща. Но друг проблем предстоеше за астронавтите.
52 секунди след излитането, втора мълния удари космическия кораб. В резултат на това системата за контрол на височината и ускорението отказа. Астронавтите не знаеха къде се намират или накъде отиват.
НАСА не беше подготвена за двоен удар от мълния, но съветът на инженера от Центъра за управление на мисията Джон Аарън всъщност спаси мисията. Аарън си спомни, че по време на тестовете загуба на захранване е причинила неизправност в системите на космическия кораб и той знаеше как да я поправи. Алън Бийн последва съвета на инженера на НАСА, превключи всички системи на резервно захранване и рестартира бордовата електроника.
Превключвателят отстрани проблема и екипът установи, че ускорителят е невредим и успешно изстреля кораба в орбита. Оттам астронавтите бяха изпратени до Луната.
НАСА се опасяваше, че мълнията може да е повредила крепежните елементи, на които са закрепени парашутите, необходими за кацането на астронавтите на Земята. Тъй като нямаше начин да се поправи това, мисията продължи без астронавтите да знаят.
Оказа се, че страховете са били напразни. На 19 ноември 1969 г. астронавтите на НАСА кацнаха на Луната за втори път в историята, изпълниха необходимите задачи и успешно се върнаха на Земята на 24 ноември.
