Главният изпълнителен директор на SpaceX, Илон Мъск, представи нов грандиозен план — този път не за пътуване до Марс, а за спасяване на Земята от климатичната криза.
Мъск предлага да се използва „голямо съзвездие от сателити“, управлявано от изкуствен интелект и захранвано от слънчева енергия, което да регулира количеството слънчева светлина, достигаща до планетата.
„Голямо съзвездие от сателити, захранвани от слънчева енергия и изкуствен интелект, би могло да предотврати глобалното затопляне, като направи малки корекции в количеството слънчева енергия, достигащо до Земята“, пише Мъск в своя профил в X.
Идеята беше цитирана и анализирана от изданието Futurism, което отбелязва, че SpaceX вече разполага с близо 9000 спътника в орбита — макар че те засега само затрудняват астрономическите наблюдения, а не блокират Слънцето.
Планетарен климат под „спътников контрол“
В социалните мрежи Мъск беше попитан как подобни сателити могат да „дозират“ слънчевата енергия, без да нарушат глобалния климатичен баланс. Отговорът му бе типично самоуверен:
„Ще са необходими само малки корекции, за да се предотврати глобалното затопляне или, впрочем, глобалното охлаждане. Земята е била снежна топка много пъти преди.“
Рисковете на „слънчевото геоинженерство“
Концепцията за контрол на климата чрез отражение или блокиране на част от слънчевите лъчи не е нова. Тя е известна като слънчево геоинженерство и от години разделя научната общност. Повечето експерти я смятат технически възможна, но изключително рискована. Климатът на планетата е сложна система, а намесата в нея може да предизвика непредвидими и необратими ефекти.
През последните месеци се обсъждаха идеи като засяване на облаци с аерозоли за повишаване на тяхната отражателна способност, но дори експерименти в малък мащаб все още не са одобрени.
Поглед към бъдещето
В типичния си стил Мъск завърши предложението с визия, достойна за научна фантастика:
Спътниковото управление на климата би било отличителен белег на „цивилизация от тип Кардашев II“ – напреднало общество, което използва пълния потенциал на звездата си чрез гигантски орбитални структури. Дали това е пробив или поредният Мъсков експеримент на ръба на реалността, предстои да реши науката. А може би — и самото Слънце.