Dawn (зора) е космическата сонда на НАСА, която изпълняваше своята мисия за периода от 2007-ма до 2018-та години и през това време постави няколко рекорда. Когато влезе в орбита около астероида Веста, сондата стана първият космически кораб, който се върти около космически обект в пояса на астероидите – пространството между Марс и Юпитер, където космическите скали са особено много. След като напусна Веста, космическият апарат се отправи към планетата джудже Церера и стана първият космически кораб в орбита около планета джудже, както и първият, който е в орбита едновременно на две космически тела.

Пътешествието на космическия апарат не бе гладко. По време на полета сондата изгуби три от четирите жироскопа за ориентация в пространството. Въпреки това, през 2016 година Dawn успешно приключи своята основна мисия по изучаване на набелязаните две извънземни цели. На 1-ви ноември 2018 година сондата свърши горивото, но корабът ще продължи да обикаля около Церера още 50 години.

Извън нашия свят

На 27-ми септември 2007 година от Кейп Канаверал, Флорида, бе изстреляна ракетата носител Делта-2, която изведе Dawn в космоса. След като измина 2,8 милиарда километра, космическият кораб достигна до астероида Веста на 16-ти юли 2011 година. След като остана в продължение на една година в орбита около Веста, на 5-ти септември 2002 година Dawn напусна астероида и се отправи към планетата джудже Церера, отдалечена на още 4,9 милиарда километра.

На 6-ти март 2015 година Dawn влезе в орбита около Церера – най-масивният обект в пояса на астероидите, масата на който е почти две трети от общата маса на пояса. Заради неговия размери и кръглата форма, той бе квалифициран като планета джудже.

С помощта на своите йонни двигатели, космическият кораб имаше нужда от четири дни, за да се ускори от 0 до 97 км/ч при използване на максимална тяга. Въпреки че тягата на четирите двигателя не е особено голяма, с времето, непрекъснатото ускорение води до постигането на сериозни скорости. През 2010 година Dawn постави нов рекорд по ускорение, поставен от сондата на НАСА Deep Space 1, при който общият ръст на скоростта през трите години на полета достигна 4,3 км/с.

„Радвам се, че именно Dawn подобри рекорда на DS1“ – заяви Марк Реймън, главният инженер на мисията на Dawn, а в миналото – главен инженер на мисията Deep Space 1.

Изследването на Веста

Веста е скалист астероид, втори по величина обект в пояса на астероидите. Снимките, получени от Dawn, дадоха възможност на учените да разгледат екзотичния геоложки ландшафт на тази космическа скала. Изследователите използваха данните изпратени от сондата, за да съставят първата карта на астероида с диаметър 530 км.

Стана ясно, че Веста има подобна на Земята многослойна структура. Космическият кораб показа, че астероидът има голямо желязно-никелово ядро, подобно на Меркурий, Земята и Марс. Масата на ядрото е около 18% от масата на Веста. Повърхността е изцяло базалтова, от застинала лава, а самият астероид преди време е имал магнитно поле.

Dawn потвърди, че Веста е източник на метеорити от типа HED, открити на Земята и Марс. Предположи се, че в миналото Веста е била близка до разрушение.

Данните изпратени от Down показват нещо интересно – Веста може да скрива лед под повърхността си. Първоначално учените помислиха, че грапавата повърхност на астероида се дължи на удари от други космически обекти, но получените нови снимки показаха. че това всъщност е лед под повърхността.

„Предполагаме че топенето на леда под повърхността на Веста е причината за образуването на този тип повърхност“ – каза Есъм Хаги, планетолог от университета в Лос Анджелис. „Погребаният отдолу лед се показва на повърхността след удара на друго космическо тяло и неговото стопяване образува тези специфични цепнатини и гънки на повърхността на астероида„.

Получените данни означават, че ледът играе много по-важна роля в образуването на този астероид. Предстоят нови изследвания на Веста.

Изучаването на Церера

Докато Веста е скалист обект, Церера се оказа учудващо ледена. Още преди Dawn да се приближи, учените пресметнаха, че водата може да е една четвърт от планетата джудже, като по-голямата ѝ част е скрита под повърхността. Наблюденията с помощта на космическия телескоп Хъбъл показаха облаци пара, но Dawn не откри признаци за подобна силна активност.

Интересното при Церера бе, че когато космическият апарат се приближи, веднага се забелязаха странни ярки петна. Те се оказаха около 130 на брой, като всичките са разположени на дъното на един и същи кратер. Първоначално се считаше, че те се състоят от магнезиев сулфат, но изпратените нови снимки доведоха до нова научна теза. Специалистите си промениха мнението и счетоха, че петната с всъщност са карбонатни соли, които могат да се образуват само при наличието на вода. Всичко това означава, че под повърхността на Церера има огромни запаси от вода. „Изобщо не очаквахме да открием нещо подобно“ – каза Кристофър Ръсел, ръководител на мисията. „Карбонатите са важен маркер на процесите, които са протекли в планетата джудже, с което тя много прилича на Земята„.

Заснетите от Dawn лед и присъствието на соли предполагат, че в миналото под кората на Церера е имало глобален океан. „Ние считаме, че тези ярки петна са признак, че преди време Церера е имала глобален океан“ – заяви Линк Куик, планетарен геолог от Смитсъновия институт във Вашингтон.

Церера се оказа загадъчен космически обект, който е един интересен, богат и развиващ се свят.

Краят на Dawn

Въпреки че космическият апарат вече няма гориво, той ще остане в орбита около Церера още няколко десетилетия. Правилата за защита на планетите изискват изминаването на минимум 20 години, преди на космическия кораб да бъде позволено да се вреже в повърхността на планетата джудже. Този период от време е необходим, за да се избегне вероятността за замърсяване на чуждия свят със земни микроорганизми. Ето защо, центърът за управление на Dawn реши да го остави в орбита за не по-малко от 50 години.

Dawn Mission: Shedding Light on Asteroids