Майкъл Браун, доцент по астрономия в университета Монаш, тества една напълно хипотетична, но много интригуваща идея. Ученият изчисли дали хората биха могли да изпратят своите злодеи на Слънцето, както правят героите в научнофантастичните филми.

Въпреки че концепцията звучи достатъчно проста, нейното прилагане може да се окаже много по-трудно, каза Браун, цитиран от Futurism.

Първо, ракетата, превозваща злодея, трябва да се движи към Слънцето с невероятна скорост, за да избегне земната гравитация. Скоростта ѝ трябва да бъде поне 11 километра в секунда, или повече от 40 000 километра в час. Разбира се, хората в крайна сметка ще разработят такава ракета, но какво ще стане тогава?

„Резултатите бяха разочароващи. Вероятно ще пропуснем Слънцето с близо 100 милиона километра“, пише Браун.

Това ще се случи, защото Земята се върти около Слънцето със скорост от около 30 км в секунда и това е, което ще отклони космическия кораб от курса.

„Когато нашата ракета напусне земната орбита, тя се движи около Слънцето по-бързо, отколкото се движи към него. Първоначално ракетата се приближава до Слънцето. Но движението на ракетата около Слънцето и гравитацията я карат да влезе в елиптична орбита, която напълно пропуска Слънцето“, добавя експертът.

В крайна сметка, траекторията на изстрелване на космическия кораб трябва да противодейства на орбиталното движение на Земята, което вече е доста предизвикателство. Ракетата трябва да премине през ниска околоземна орбита със скорост от 32 километра в секунда, движейки се в обратна посока на орбитата на нашата планета.

След като ракетата е в състояние да преодолее земната гравитация, тя веднага ще се окаже в сферата на влияние на Слънцето.

„В този момент гравитацията на Слънцето неумолимо ще придърпа ракетата (и злодея вътре) навътре. Като се има предвид, че това е пътуване от 150 милиона километра, ще отнеме приблизително 10 седмици - повече от достатъчно време, за да осъзнае нашият злодей греховете си, преди да умре“, казва астрономът.

Може би това ще бъде осъществимо в бъдеще, когато човечеството разработи достатъчно мощни ракети. Засега най-бързият космически кораб, напуснал Земята, е сондата „Нови хоризонти“ на НАСА. Изстреляна през 2006 г., тя достигна своята дестинация – Плутон – през 2015 г.

Максималната скорост на изстрелване на това устройство е била 16,26 км в секунда, което е само половината от скоростта, необходима за полет до Слънцето.

Барун вярва, че други планети, като Юпитер, също биха могли да се използват за маневри с гравитационно подпомагане. Чрез обикаляне около такава планета, ракета би могла значително да увеличи скоростта си.

„Сондата „Нови хоризонти“ постигна това, като прелетя около газовия гигант през 2007 г., ускорявайки се с 14 000 километра в час и съкращавайки пътуването си до Плутон с три години. Можем да използваме същия процес, за да доставим нашия злодей до Слънцето. Можем да го поставим в орбита, която ще го отведе покрай планетите. С всяко прелитане орбитата на кораба ще се променя под влиянието на гравитацията, като всеки път ще доближава нашия злодей до Слънцето“, заключи астрономът.