Предишния път се спряхме на най-неудачните по различни причини устройства, създадени от Microsoft. Този път ще разгледаме софтуера на гиганта от Редмънд, в който присъстват както много добри решения, които използваме всеки ден, така и не толкова хубави неща.

Windows XP Tablet Edition – първият опит е неудачен

Мнозина считат ОС Windows Vista за неудачна и това е съвсем обосновано: доста високите за това време системни изисквания, лошата в началото оптимизация и твърде лакомата системна графика често принуждаваха притежателите и на сравнително мощни персонални компютри да се връщат към добрата стара XP. Не се считаше за особено удачна и излязлата тогава Windows 8: неудобен за компютрите и лаптопите интерфейс с живи плочки, празният магазин за приложения на Microsoft и бавната реакция на операционната система – всичко това караше потребителите да се връщат към Windows 7 (само че заради UEFI това често пъти не е много лесно).

Но тези операционни системи са познати и тествани от много потребители и още след първите обновявания Windows Vista и 8.1 станаха удобни за използване, но навярно за Windows XP Tablet Edition мнозина чуват за първи път. Това съвсем не е за учудване: през 2002 година Microsoft представи на пазара няколко таблета, работещи с пълноценната Windows. Те поддържаха сензорния интерфейс и можеха да стартират всякакви x86 програми и да работят с произволна периферия. Общо взето, това са си пълноценни компютри. Но е повече от очевидно, че старата Windows XP не е предназначена за подобни устройства. Така например, тя банално не може да премине от пейзажен в портретен режим без сериозно бърникане в настройките, не поддържа работата със стилуси и няма сензорна клавиатура. Ето защо, специално за тези устройства Microsoft разработи на базата на Pro версията на Windows XP, специално предназначената за сензорни устройства XP Tablet Edition.

Уви, бързо стана ясно, че тези таблети ще се провалят. Техните процесори бяха от нивото на Pentium III или Celeron от това време, и за да не прегряват, честотата им бе намалявана дори под 1 GHz. И още, в тези таблети рядко имаше повече от 512 MB оперативна памет, а твърдите дискове бяха едва 10-20 GB. В крайна сметка, производителността на тези устройства се оказа недостатъчна даже и за тези времена, но за сметка на това цената бе сериозна – често над $1000 и продажбите бяха нищожни. Ситуацията се усложняваше и от това, че автономната работа едва достигаше два часа. а дори и най-елементарното изчислително натоварване ги караше сериозно да се нагряват.

Допълнително масло в огъня наля и това, че XP Tablet Edition не бе дообмислена. Няма сензорни жестове, сензорната клавиатура често закрива полето за въвеждане на текст, а въвеждането на самите букви става с осезаемо забавяне и лаг.

В крайна сметка излязоха съвсем малко таблети от този вид и продажбите бяха прекратени. XP Tablet Edition получи само един ъпдейт (през 2004 година). А когато за нея официално не излезе Service Pack 3, стана ясно, че Microsoft е зарязал тази версия на XP.

Windows RT – вторият опит е също неуспешен

След като не успя с XP, софтуерният гигант реши да си опита силите при таблетите, но този път с Windows Vista и 7, но уви, със същия успех. Устройствата бяха бавни и скъпи (нещо по-бързо с Core i вече има цена над $2000), а тяхното време на автономна работа бе твърде кратко. Въпреки че тук вече има много по-добра поддръжка на сензорни устройства, получилото се бе твърде далече от таблетите с Android и iOS.

И тогава, през 2012 година с излизането на Windows RT, най-после видяхме доста добри таблети. Те използваха ARM процесорите Tegra и Snapdragon, работеха 8-10 часа с едно зареждане и дори бяха леки и тънки. Самата операционна система изглеждаше доста добре: поддържаха се базовите жестове за скролване и зум, а новият Metro бе общо взето удобен за използване чрез сензорния екран.

Изглеждаше, че това ще бъде идеалната сензорна Windows, ако не беше едно съществено „но“. Тези устройства използват ARM процесори и на тях няма как да се стартира х86 софтуер. Програми можеха да се инсталират само от магазина на Microsoft, в който софтуерът бе ужасен. Интересно е, че софтуерният гигант не афишира тази особеност на Windows RT и веднага след продажбите форумите се препълниха с коментарите на разгневените потребители, които не можеха да си инсталират на своите таблети дори и баналния Google Chrome.

След това бяха правени някакви вяли опити за съживяването на тази операционна система. Към 2014 година излезе обновяване до Windows RT 8.1, излязоха по-мощни таблети, но от това тази ОС не стана по-популярна. И освен това Microsoft не си изпълни обещанието да поддържа системата в продължение на 5 години. Получава се, че последното обновяване трябваше да излезе през 2017 година, тоест на тази таблети трябваше да може да се инсталира Windows 10. Интересно е, че през 2016 година излезе обновяване, което външно промени Windows 8.1 по такъв начин, че да прилича на Windows 10, но вътре нищо не бе променено. Съвсем логично, Windows RT сподели съдбата на Windows XP Tablet Edition и бе изоставена.

Търсачката Bing: живият динозавър

Microsoft много активно работи върху своята търсачка още от 1998 година – именно тогава излезе MSN Search. През 2006-та той бе заменен от Live Search и накрая, през 2009 година се появи Bing. Бихме си помислили, че за 20 години една огромна и богата корпорация може да направи идеалната интернет търсачка, но това не се случи.

Причината е ясна: търсачката на Google започна да се развива почти едновременно с MSN Search и постоянно получаваше нови възможности и функции. А рожбата на Microsoft получаваше нови функции само при своето преименуване. Ето защо Bing изглежда и работи така, сякаш все още сме 2009 година. Така например, ако в Bing потърсите „Зелената книга“, то в отговор ще получите линкове към филми и Уикипедия, което си е логично. Само че Google ще ви предложи да ви намери билет за филма или дори самия филм. Опитайте да въведете някакъв адрес – Bing ще ви даде препратки към различни картографски услуги, докато Google директно ще вгради картата в уеб страницата с резултатите.

Games fo Windows — Live: неудачният опит да се копира Steam

Към 2007 година Steam започна да става доста популярен и Microsoft реши да създаде конкурент – GFWL. Идеята бе доста интересна: кросплатформена игра между потребители с Xbox 360 и Windows в някои игри, автоматично обновяване на игрите, единна идентификация, система с профилите на геймърите с техните достижения и малко по-късно – интегрирания магазин за игри и допълнения Games on Demand.

Редица гейм разработчици, като погледнаха всичко това, помислиха, че Microsoft ще се държи сериозно и решиха да внедрят GFWL в своите игри. Така се появиха Dirt, Tomb Raider от 2000-та година, Batman, няколко Warhammer 40000 – всичко около стотина игри.

А след това се случиха две интересни неща: първо, Microsoft след като се наигра, съобщи че през 2014 година прекратява услугата. Второ, оказа се, че игрите от 2000-2005 години използват старата версия на GFWL, която не е особено съвместима с новите версии на операционните системи и игрите не работеха добре дори и офлайн. В крайна сметка, през 2014 година немалко потребители се оказаха с огромни библиотеки от полуработещи игри. Накрая бе предложено решение – нова версия на GFWL, която долу-горе работи дори и с Windows 10, но е никакъв случай не може да предложи удобството на Steam и другите подобни. За щастие, разработчиците успяха навреме да преиздадат хитовите си заглавия вече без интеграцията на гейм площадката на Microsoft и проблемите не бяха особено много. Разбира се, GFWL остана като една от най-лошите гейм площадки в историята.

Internet Explorer: програмата за изтегляне на браузъри

IE може би няма нужда от представяне – всички Windows потребители са много добре запознати с тази великолепна програма за изтегляне на браузъри. И да, последната версия на IE по-бързо изтегля другите браузъри. Бъговете, лаговете, дупките в безопасността, липсата на поддръжка на съвременните уеб стандарти (което не отменя факта, че почти всички държавни учреждения използват именно браузъра на Microsoft) – общо взето Internet Explorer си изгради реномето на най-лошия браузър в историята.

Защо стана така? Отговорът е прост: всяка нова версия на IE, като започнем от 8-мата, има нов енджин, който трябва да е съвместим с предишните енджини. Тоест, последният IE 11 има режим на съвместимост с 10, 9, 8, 7 и Quirks (по-ранните версии, реално – с IE 5.5). Освен това, режимите на съвместимост не са идеални, и за емулацията на IE 10 в IE 11 са необходими други особености в сайтовете, които се различават от тези за коректната работа с истинския IE 10. И така, ако искате вашият уеб сайт коректно да работи за всички потребители, започвайки от Windows XP (IE 6), то ще трябва да поддържате… 20 различни версии на Internet Explorer.

Това съвсем не е всичко. IE 11 например, при запитване от страна на сайта, не дава отговор кой е браузърът и разработчиците трябва да получават тази информация по околен път. Какво имаме в крайна сметка? 20 различни и зле съвместими помежду си и на всичкото отгоре мимикриращи версии на Internet Explorer. Няма дори и смисъл да се говори за нормална работа на Internet Explorer в уеб пространството. За щастие, в ОС Windows 10 Microsoft по подразбиране използва що годе нормалния браузър Edge и като се има предвид, че сега се осъществява неговата миграция към енджина Chromium, има шанс, че повече няма да се налага при инсталирането на операционната система, първото нещо, което се прави е да се замени браузъра с друг.

Във втората част ще се спрем на Windows Phone, Millennium, Windows Genuine Advantage, Microsoft Bob и „Кламера“. А може би и вие знаете някои от неособено удачните софтуерни решения на Microsoft?