В продължение на първата част, нека се спрем на неособено удачните продукти на Microsoft.

Windows Phone, която така и не достигна нивото на iOS и Android

В началото на 2000-те години ситуацията при Microsoft бе просто идеална: потребителите бяха доволни от Windows XP, на мобилния пазар активно се развиваха комуникаторите с Windows Mobile, които умееха много от това, на което са способни съвременните смартфони. И на вълната на тази еуфория софтуерният гигант някак успя да изпусне от поглед не само излизането на iPhone, но и на Android устройствата, както и момента, в който те станаха къде по-популярни и ефективни от комуникаторите с Windows Mobile 6.

В крайна сметка, на изложението MWC през 2010 година Стив Балмър представи новата ОС – Windows Phone 7. Всички очакваха от Microsoft да представи подобрен вариант на Windows Mobile, а получиха нещо подобно на iPhone OS още от първите версии – затворена файлова система, инсталиране на приложения само от MarketPlace, липсата на поддръжка на редица езици. Дори ги няма стандартните операции Copy/Paste – общо взето, iOS 4 и Android 2 бяха много по-добри.

Microsoft имаше нужда от цяла година, за да оправи тези проблеми и през 2011 година излезе Windows 7.5, която „излекува“ повечето от тези детски болести (цели 500 промени), а в магазина вече имаше няколко десетки хиляди приложения. Появи се и поддръжката на всякакви езици. Изглеждаше, че всичко е много добре и ако тази ОС бе продължила да се развива със същите темпове, Microsoft само след година-две би могъл да създаде нормален конкурент на iOS и Android.

Но вместо това корпорацията реши още веднъж да започне всичко от нулата и през 2012 година анонсира Windows Phone 8, като едновременно с това обяви, че устройствата с версия 7.5 ще получат само козметичен ъпдейт до 7.8 и никаква съвместимост с WP 8 няма да има. Също така, приложенията за WP 8 няма да са съвместими с WP 7. Естествено, това съвсем не се хареса на потребителите. Излиза че поддръжката е съкратена само до 2 годни, а всички можеха самостоятелно да се убедят, че при iOS и Android повечето приложения си работят с различните версии на операционните системи.

Разработчиците също не се зарадваха: докато WP 7 се базираше на старото ядро от Windows CE, а софтуерът се пишеше на Silverlight, то новата мобилна Windows вече използва NT ядрото, което налага пренаписването на програмите.

Освен това, разработването на нова ОС от нулата върна назад нейната функционалност още по-далече от добре развиващите се Android или iOS. Така например, докато потребителите на „Зеления робот“ от години използваха SD картите памет и ги възприемаха като нещо по подразбиране, тяхната поддръжка се появи чак в ОС Windows Phone 8. Същото се отнася и за многоядрените процесори: през 2012 година Android и iOS вече масово използваха 2- и 4-ядрени процесори, то тук те едва започнаха да се появяват. И още, в Play Market и App Store вече имаше милиони приложения, докато в магазина на Microsoft бе пусто.

През 2015 година софтуерният гигант представи Windows 10 Mobile, което много прилича на опит да разчуства бившите потребители на WM 6, но след цели 10 години това изглежда твърде странно. Но тук вече има преработено меню на настройките, нелошия за мобилни устройства браузър Edge, добавени са интерактивни уведомления, що годе добър файлов мениджър и мащабиране на интерфейса, Още взето тази ОС вече имаше доста добра функционалност по съвременните критерии.

Но уви, два основни проблема „потопиха“ тази операционна система. Първо, не всички мобилни устройства работещи под управлението на WP 8 можеха да работят с Windows 10 Mobile. В това число и популярният поради изгодната цена смартфон Lumia 520. Второ, дори на флагманските устройства тази ОС е бавна, има много бъгове, а времето на автономна работа е късо.

В крайна сметка чашата на търпението на потребителите бе препълнена и никой не се нае да чака пристигането на обновявания по безопасността и за оправяне на бъговете. Към началото на 2016 година делът на WP на общия пазара падна под 1%. Освен това, Microsoft също разбра, че няма нужда да се занимава повече с тази ОС и последният голям ъпдейт (1709) излезе през месец октомври 2017 година, а поддръжката окончателно ще бъде прекратена през месец декември тази година и именно тогава ще настъпи официалната смърт на мобилната Windows.

Windows Genuine Advantage – индийската антипиратска защита

Това, че Windows се пиратства и ще продължи да се пиратства, едва ли е тайна за някого. Очевидно е и, че Microsoft много активно се бори с това: ако за активирането на ОС Windows 95 се налагаше да се въведе само продуктовия ключ, с който могат да се активират стотици компютри, с излизането на Windows XP, софтуерният гигант реши сериозно да се заеме с този проблем и с едно от обновяванията внедри Windows Genuine Advantage.

Програмата веднага бе счетена за шпионска и има защо: тя събираше не само ключовете за продуктите на Microsoft (Office и Windows), което е съвсем логично, но и марката на персоналния компютър, неговият идентификатор (GUID), езикът на операционната система, серийния номер на системния хард диск, версията на BIOS и дори MAC адреса – твърде много данни за една простичка програма за проверка, дали използваният софтуер е оригинален. Windows Genuine Advantage изпращаше тази информация един път в денонощието, но след лавината оплаквания от потребителите, започна да изпраща тази информация веднъж седмично.

Ако пренебрегнем оплакванията на Windows потребителите с пиратски копия на Windows, които не са платили лиценза, оказа се, че проблеми с активирането имат и съвсем изрядните потребители. Според официалните данни на Microsoft, това са около 1% от потребителите, но това са си над 5 милиона души, които след появата на WGA получиха съобщения, че използват пиратска ОС, въпреки че честно са си закупили дисковете и ключовете. Разбира се, свързването с техническото обслужване решава проблема, но всичко това няма как да зарадва потребителите.

Освен това, на практика веднъж годишно в продължение на минимум три години (от 2006-та до до 1008-ма) тази система грешеше, като самостоятелно отбелязваше част от лицензираните системи като пиратски и потребителите отново трябваше да търсят техническата поддръжка.

Но може би най-важното е, че много бързо бе намерен начин за изключването и деактивирането на WGA. Тази защита прилича на защитата Denuvo, която се разбива за два-три дни, но сериозно намалява производителността на компютрите при игрите. В крайна сметка, използването на WGA се ограничи само до Windows 7. В по-новите Windows 8 и нагоре, Microsoft, съвсем логично се отказа от нея.

Windows Millennium Edition – началото на хилядолетието

Обикновено хейтят Windows ME заедно с 2000, но това не трябва да се прави, понеже ME е разклонение без изход, докато 2000, като и Vista – банален пробен камък за новото към този момент ядро NT 5.0 (Vista всъщност използва 6.0, което се експлоатира и днес в ОС Windows 10). Това е и причината поддръжката на Windows 2000 да продължи цели 10 години и в средата на 2000-те години да се избави от повечето проблеми и да работи дори по-бързо от Windows XP, поради по-малкия брой специални възможности и с почти същата функционалност. Да си припмним, че от друга страна,  Windows ME счупи антирекорда по поддръжка: стандартната поддръжка приключи само три години след излизането на операционната система, а разширената – след 6 години.

Защо стана така? Още в началото на 2000-те години стана ясно, че ядрото в семейството на ОС Windows 9x е вече остаряло. Въпреки че Microsoft вече разполага със замяна – NT ядрото, корпорацията явно реши да изтръска от хората още пари под съвсем миловидния предлог, че започва ново хилядолетие и така се появи „Mistake Edition“.

Причините за нестабилността на тази операционна система са банални: Microsoft се опита да натика функционалността на по-съвременните версии на Windows с NT ядрото, на една операционна система, която всъщност си е Windows 98. Тя бе натоварена с центъра за обновяванията и със защитата на системните файлове, и с хибернационния режим, с поддръжката на външни дискове, с възстановяването на системата, както и с редица други мултимедийни и интернет функции. Резултатът бе, че 5-годишната към това време ОС нямаше как да удържи подобно натоварване и на всеки един-два часа се сриваше в BSOD. В крайна сметка повечето потребители останаха на проверената и стабилна Windows 98, от която директно се прехвърляха на Windows XP.

Microsoft Bob: много тежък, но дружелюбен потребителски интерфейс

1995 година. Компютрите стават все по-популярни и достъпни за обикновените потребители, само че как да ги обучим да работят с новите устройства? И Microsoft измисли доста оригинално решение – нов графичен потребителски интерфейс (GUI), в който всички обикновени програми, включително часовника и календара са разположени сякаш в реална стая или стаи. Средата е интерактивна – така например, натискането на бравата отваря нов файл.

Идеята е наистина интересна и сигурно би имала успех в наши дни. Но всичко бе убито от системните изисквания: необходим е Intel 486SX, цели 8 MB оперативна памет и SVGA видеокарта с поддръжката на 256 цвята. И още, задължително модем и мишка. Тоест, необходим е доста скъп геймърски компютър. Но тогава потребителите масово използват процесори 386, 4 MB памет и обикновени VGA графични карти и нямаше как да използват интерфейса Боб. Като се има предвид, че Боб е графичен интерфейс над стандартния прозоречен интерфейс на Windows, който пък от своя страна е надстройка над MS-DOS, всичко работи ужасно бавно и хората се любуват предимно на пясъчния часовник вместо на курсора на мишката.

В крайна сметка този GUI не можа дори да излезе и неговата разработка бе прекратена още на бета версията. Софтуерният гигант някак се сети, че едва ли потребителите, които едва сега се докосват до IT, ще си купят най-съвременен и скъп компютър. А да ги накара да се радват на забиванията на първия в живота си персонален компютър е жестоко дори и за Microsoft.

Кламерът (Clippy)

Ако сте използвали MS Office през 90-те години, със сигурност си спомняте малкия досадник. Разработен като помощник за усвояването на Word (на базата на Боб, разбира се), той често пъти повече пречи, отколкото да помага – неговите съвети едва ли са необходими на потребителите, а неговото затваряне е твърде досадно. Особен бонус на Кламера е това, че по-слабите компютри започваха да бавят при неговата поява – същите технологии от Боб в действие.

През 2001 година Microsoft най-после се отказа от Clippy и добави в ОС Windows XP пълноценни помощници от типа на Мерлин. За щастие, те не пречеха, почти не пречеха и лесно се изключваха. Някои хора ги харесаха и сега споменът за тях предизвиква само една приятна усмивка. Но това няма как да се каже за Кламера, който дори попадна в топ-50 на Times за най-лошите изобретения.

 

Виждаме, че през многогодишната история на Microsoft са се натрупали немалко доста неудачни решения. От друга страна, Microsoft предлага голямо количество великолепен софтуер, на което ще се спрем следващия път.