Шведският философ Ник Бостром може и да не е гледал „Матрицата„, но две години след излизането на филма предложи хипотезата за съществуването на симулиран свят, в който човечеството е потопено. В интервю за Vulture той сподели, защо не трябва да се „хаква симулацията“.

Нахлуване в симулацията

Оксфордският професор по философия Ник Бостром се счита за автор на хипотезата за съществуването на грандиозна симулация, в която е потопен целия свят. В началото на 2000-те години професорът с шведски произход предложи своята теория за три различни сценария за близкото бъдеще, като един от вариантите описва един симулиран свят.

Според първата версия, човекът ще престане да съществува още преди технологиите да позволят изграждането на подобни симулации. Вторият модел допуска, че човечеството ще направи пробив в тази насока, но няма да започне да създава подобни симулации. И накрая, третият сценарий предполага създаването на многобройни симулации, подобни на описаната в „Матрицата“. Според учения, в един от тези светове живеем всички ние.

В интервюто за Vulture Бостром заяви, че е гледал култовия филм на братята/сестрите Уашовски след като е предложил своята теория.

Тази идея особено много се харесва на предприемачите от Силициевата долина. През 2016 година се появи неофициална информация, че група бизнесмени са направили големи инвестиции в изследвания, които биха позволили на човечеството да се измъкне от хипотетичната симулация.

Бостром счита, че това не трябва да се прави. „Шансовете за успех са нищожни и е неразумно да с прави това“ – отбеляза философът в интервюто. Той подчерта, че тези хора или ще изгубят парите си, или ще отворят кутията на Пандора.

Професорът сравни този процес с търсенето на извънземни цивилизации. „Сигурни ли сте, че трябва да издадете своето присъствия? Направихте ли точен анализ на ефективността на тези действия?„.

Брекзитът като бъг в матрицата

Бостром, оглавяващ Института по бъдещето на човечеството, следи развитието на най-новите технологии и в последно време все по-уверен, че няма да се стигне до първия сценарий.

„Колкото сме по-близко до технологичната зрялост, толкова е по-малка вероятността, че ще изчезнем преди това да се случи“ – каза Бостром.

По този начин, най-вероятни остават другите два сценария, понеже хипотезата за симулацията все още никой не е опровергал. Въпреки това, философът не вярва в историята за „бъга в матрицата“. „Това са просто метафори, с които хората се опитват да обяснят явленията, които не се вписват в стандартната картина на света„.

Избирането на Доналд Тръмп и решението за Брекзит не показват грешки на симулацията. „Ние няма как дори и приблизително да знаем, какви симулации ще могат да се стздават в бъдеще. Така че остава само да предполагаме“ – признава ученият.

Подобно на Илън Мъск, изследователят счита, че за доказателство на хипотезата могат да се използват компютърните игри, които се усъвършенстват с всяка изминала година и все по-точно симулират релания живот.

В интервюто Бостром описа и възможния сценарии за развитието на изкуствения интелект. Философът е на мнение, че в началото човечеството ще създаде машинен свръхинтелект и едва след това ще достигне технологична зрялост. Именно по това време ще се появят необходимите възможности за изграждането на симулирани светове и за колонизирането на други планети. Според Бостром, това трябва да стане още през този век.

 

Подобни оригинални теории за това, как е устроен светът предлагат и другите учени. Така например, английският физик теоретик Стивън Хокинг считаше, че Вселената е холограма. Ученият бе на мнение, че пътешествията във времето скоро ще станат реалност.