Изключително рядко астрономическо явление – подравняване на две далечни планети и тяхната звезда, планирано за 1 април 2026 г., най-вероятно ще остане незабелязано от човечеството. Причината не е липса на интерес, а… липса на време за наблюдение с най-мощните телескопи.

Явлението е известно като сизигия – подравняване на три или повече небесни тела. В рамките на Слънчевата система подобни подравнявания не са рядкост, например при затъмненията, когато Слънцето, Земята и Луната се подреждат по една линия. В този случай обаче става дума за събитие извън Слънчевата система, наречено екзозигия – термин, произлизащ от екзопланетите, които обикалят около далечни звезди, съобщава New Scientist.

Единственият известен подобен случай

Досега е известен само един подобен пример, наблюдаван през 2010 г. Той е открит от астронома Теруюки Хирано от Токийския технологичен институт и неговия екип при анализ на данни от космическия телескоп Кеплер на NASA.

Телескопът „Кеплер“ открива екзопланети чрез проследяване на промени в яркостта на звездите, когато планети преминават пред тях. При наблюденията на звездата Kepler-89 астрономите засекли нещо необичайно – две планети преминават едновременно пред звездата, а в даден момент яркостта ѝ дори се увеличава. Това може да се обясни единствено с прецизно подравняване на двете планети и звездата – класическа екзозигия.

Прогнозата за 1 април 2026 г.

През 2013 г. учените изчисляват, че следващото подобно подравняване в системата Kepler-89 ще се случи именно на 1 април 2026 г. и ще продължи около два часа.

С наближаването на датата Хирано и колегите му кандидатстват за време за наблюдение с космическия телескоп Хъбъл и с CHEOPS на Европейската космическа агенция. Исканията обаче са отхвърлени – частично с аргумента, че новите наблюдения вероятно само ще потвърдят вече съществуващи данни.

Защо събитието е толкова важно

Според Хирано прогнозата все още крие значителни несигурности, тъй като системата Kepler-89 е изключително сложна. Звездата има четири планети, чиито орбити взаимодействат динамично помежду си.

„Изчисленията показват, че подравняването е много вероятно, но крайният резултат зависи от множество фактори – реалните маси на планетите, гравитационните им взаимодействия и дори от това дали в системата има все още неоткрити планети“, обяснява астрономът.

Освен че би било зрелищно научно постижение, наблюдението на екзозигията би позволило на учените да определят по-точно масите и орбиталната динамика на планетите. Ако обаче телескопите не успеят да „уловят“ момента, Хирано не се отказва – той планира да изчисли кога ще се случи следващото подобно космическо подравняване, макар то да е след десетилетия или дори векове.