Антарктически експеримент на австралийски учени не протече по план, но в крайна сметка изследователите получиха уникални данни, които ужасиха екипа.

Националната научна агенция на Австралия, CSIRO, проведе експеримент в Антарктида , който не протече по план. Екипът изстреля свободно плаващ подводен робот, предназначен да събира данни за ледника Тотен. Течение обаче го отнесе далеч от предвидената му дестинация, засядайки подводницата в отдалечен антарктически регион, съобщава BGR.

По време на изследването учените са използвали плаваща сонда, оборудвана със сензори за соленост и температура, която е проектирана да се гмурка под вода и да излиза на повърхността на всеки 10 дни, за да предава данни към спътници. Заслужава да се отбележи, че подобни подводни апарати често се използват от учените в океанските изследвания, а понякога и за измерване на въздействието на изменението на климата върху водите и ледниците.

По време на експеримента учените са се стремяли да проучат ледника Тотен и как загубата му може да повлияе на глобалното морско равнище. За съжаление, по време на експеримента сондата е била отклонена от курса си и се е озовала под леда на ледника Денман – изключително трудно място за наблюдение и събиране на данни.

Екипът се опасявал, че сондата е изгубена завинаги, но девет месеца по-късно тя се появила отново на повърхността. Още по-интригуващи били данните, които тя предоставила: учените научили повече за ледника Денман, както и как изменението на климата влияе на Антарктида като цяло.

По време на експеримента роботът се е движил под ледника Денман и ледения шелф Шакълтън. Въпреки че е бил в капан, подводницата е продължила мисията си: измерване на солеността и температурата на водата от морското дъно до основата на ледения шелф, под който се е намирала.

Сондата обаче не успя да се издигне на повърхността, за да предаде данни на спътниците, което на практика остави екипа изгубен от навигационна гледна точка. Всеки път, когато сондата се опитваше да се издигне на повърхността, тя се удряше в ледения шелф, което водеше до досега недостъпни измервания на дълбочината на ледения шелф.

По-късно екипът успя да сравни данните за дълбочината на ледения шелф със сателитни данни. Използвайки тези данни, учените успяха да картографират пътя на буя – казано по-просто, те успяха да съпоставят точките на ледника с данните за соленост и температура. Общо роботът събра 195 профила с данни по време на мисията.

Получените данни показват, че леденият шелф Шакълтън в момента не е застрашен от топли води. Под ледника Денман обаче съществува топла вода, която причинява неговото топене. Освен това данните показват, че самото топене на този ледник може да доведе до покачване на морското равнище с невероятните 1,5 метра.

Учените казват, че идентифицирането на тези рискови зони е изключително важно – смята се, че мисията е определила повратна точка за някои видове щети от изменението на климата, а бреговите линии на света изглежда са изложени на риск при всеки сценарий.