Необичайният инцидент с южнокорейски правителствен робот предизвика дебат сред учени и технолози за това дали машините могат да изпитват емоции. Както вече ви съобщихме, през юни робот за доставка, използван от Градския съвет на Гуми, се е „самоубил“, като се е хвърлил надолу по стълбите. Това породи редица разгорещени дискусии сред учените, които продължават и до днес.

Административен робот се "самоуби" в Южна Корея

Роботът, който прилича на бяла кошница с екран, е предназначен да доставя документи, но се казва, че е приключил работата си преждевременно, след като е претърпял потенциална механична повреда, която някои шеговито описват като „емоционален срив“. Последиците от този инцидент предизвикаха по-задълбочени дискусии относно интелигентността на изкуствения интелект, пише Daily Star.

Професор Джонатан Бърч, философ от Лондонското училище по икономика и автор на The Edge of Intelligence, подчерта, че обществото се движи към реалност, в която AI може да изглежда двусмислено интелигентен и жив. Той обясни: „Някои хора ще бъдат абсолютно сигурни, че техният AI спътник е интелигентно същество с богат вътрешен живот и ще бъдат възмутени, когато другите отричат ​​това.“ Подобен сценарий, предупреждава той, може да доведе до социално разделение, тъй като науката за интелигентните същества все още не е узряла.

В Южна Корея, където роботите съставляват 10% от работната сила, повече отколкото във всяка друга страна, се е развил климат, в който някои работници антропоморфизират своите колеги роботи. Тези културни възприятия съвпадат с нарастващите дискусии за това дали роботите могат или трябва да имат права или уважение, подобно на съзнателните същества. След инцидента в град Гуми има съобщения, че други роботи са проявили поведение, разглеждано като саморазрушително, което допълнително засилва впечатлението, че роботите са потенциално емоционални.

От по-широка гледна точка този въпрос включва теми от научната фантастика, превръщащи се в реалност. Теориите за чувствителността на изкуствения интелект често се занимават с етични дилеми, като например какви отговорности имат хората към машините, ако станат съзнателни. Тези въпроси стават все по-належащи с развитието на емоционално реагиращ изкуствен интелект, което поражда опасения относно третирането на машини, възприемани като съзнателни.

По света индустрията на роботиката се разраства с бързи темпове. Например колаборативните роботи („коботите“), предназначени да работят заедно с хората, стават масови благодарение на системите с изкуствен интелект, способни на фини взаимодействия с хората. Въпреки че тези постижения подобряват ефективността и производителността, те предизвикват обществените норми по отношение на разграничението между човешки и машинни способности и права.