Само след две години няколко къси скока в марсианската атмосфера ще поставят началото на ерата на съвсем нов тип изследвания на извънземните светове. Нов модел автономен мини вертолет ще участва в мисията на НАСА „Марс-2000“, която започва през месец юли същата година, като кацането на Марс е планирано за месец февруари 2021 година.

Успехът на тази мисия има голямо значение, понеже значително ще се разшири обхвата на областите, в които могат да се използват роботи изследователи, Засега се изучава само малка част от повърхността на другите планети и спътници и се осъществяват полети в дълбокия космос. Но новият метод се очаква завинаги да промени начина на изучаване на космоса.

„Предполагаме че вертолетите ще отворят вратите за нов тип изследвания на Марс“ – заяви Хауърд Грип, специалистът по управлението на полета и аеродинамиката на мисията Mars Helicopter (марсиански вертолет).

Съвсем близо е денят, когато усъвършенствани версии на днешните дронове ще се използват като разузнавачи за роувърите или за самостоятелно изследване на Червената планета, каза още специалистът. Грип работи с прототипите на подобен вертолет в лабораторията за реактивно движение на НАСА и в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.

„В съвсем близко бъдеще ще можем да изследваме отделни региони чрез използването на няколко вертолета и да посещаваме недостъпни или биологично чувствителни райони с помощта на неголеми вертолети“ – допълва Хауърд Грип.

Прототипът на марсианския вертолет тежи 1,8 килограма и има корпус с размер приблизително на грейпфрут. Той разполага с бордово оборудване и комуникационни средства, неголям слънчев панел, литиевойонни акумулаторни батерии, нагревател за електрониката и навигационна камера.

Вертолетът няма никакви научни инструменти, но разполага с цветен топловизор с висока резолюция.

Вертолетът ще достигне повърхността на Марс, прикрепен върху дъното на роувъра и ще търси признаци за древен живот на Червената планета, както и ще събира различни образци, които ще бъдат върнати на Земята. Засега не е известно как точно ще стане това завръщане.

След около месец след приземяването на Марс, вертолетът ще се откъсне от дъното на роувъра и ще падне върху грунта. След това малкият летателен апарат ще извърши поредица от кратки полети, всеки от които с продължителност около 90 секунди при максимална височина приблизително 5 метра.

Дължината на тези полети ще бъде от 100 до 1000 метра от роувъра. Това е достатъчно далече, за да не се сблъскат двете машини, и достатъчно близо, за да поддържат връзка. Естествено, във вертолета няма как да има устройства за връзка със Земята. Хеликоптерът ще поддържа връзка с роувъра, а роувърът ще се свързва със Земята.

Полетите на повърхността на Марс ще са истинско достижение, понеже атмосферата на Червената планета е 100 пъти по-разредена от атмосферата на Земята. Полетът над марсианската повърхност е еквивалентен на полета над Земята на височина 30 000 метра. Това е два пъти повече от рекорда за вертолети към днешен ден. Но от друга страна, гравитацията на Марс е едва 38% от земната и това ще улесни полета на малката машина.

За осигуряването на необходимата подемна сила, марсианският вертолет ще има два носещи твърди винта с дължина цели 1,2 метра. На Марс роторите ще се въртят със скорост 2400 оборота в минута, което е 10 пъти по-бързо от земните вертолети.

Марсианският вертолет многократно е тестван на Земята в условия, подобни на условията на Червената планета. Екипът учени на мисията Mars Helicopter счита, че машината е готова за Марс.

„Вертолетът е готов и многократно проверен“ – каза Грип. „Окончателните изпитания, разбира се, ще се проведат на Марс„.

„Първият полет на марсианския вертолет ще бъде важен, като полета на братя Райт, и ще постави началото на нова ера в извънземните полети и изследването на другите планети“ – заяви Сузан Гордън, мениджър на проекта на НАСА „Революционни технологии на вертикалното излитане“, която работи съвместно с Грип.

„За всички, чиито изследвания по някакъв начин са свързани с полета, това ще бъде забележителен исторически момент“ – добавя Гордън.

Революционните полети от подобен вид не могат да бъдат ограничени само с марсианското небе. НАСА обмисля възможността за изпращането на два дрона на Титан – огромната, обвита в метанова мъгла луна на Сатурн. Този летателен апарат носи името Dragonfly (водно конче), ще прелита от място на място на Титан и ще изследва сложната химия на това небесно тяло, за което се счита, че може да има живот.

Dragonfly е единият от двата финалисти за космически пътешествия, планирани за средата 2020 година в рамките на програмата на НАСА „Нови граници“ за мисии от среден клас по отношение на бюджета. Другият претендент е мисията за доставяне на частица от комета на Земята. Очаква се НАСА да обяви своя избор в края на тази година.

Хауърд Грип каза още, че екипите на Mars Helicopter и Dragonfly досега не са работили заедно. Но всичко може да се промени, понеже те има какво да научат един от друг.

Да си припомним, че в подготовка за колонизацията на Марс, учените изследват пещери с помощта на дрон, оборудван с лидар. Тестовете на дрона бяха осъществени във вътрешността на голяма пещера в Исландия, като машината успешно състави подробна карта на труднодостъпната локация.