Виртуални приятелки, AI-любов и чатботове, които знаят всичко за нас – това вече не е научна фантастика, а реалност. Тийнейджъри, самотници и дори успешни мъже се привързват към невронни мрежи и създават „връзки“ с аватари, които не съществуват. Терминът интелфилия – зависимост от AI-комуникация – вече набира скорост.
Пример от живота: 12-годишно момиче прекарва часове в разговори с чатбот, герой от видеоигра. Родителите са шокирани – момичето общува с мъжки баритон, оказал се не истински човек, а изкуствен интелект. И това е само върхът на айсберга.
Платформи за „виртуални приятели“ предлагат създаване на герои с уникален външен вид, характер и дори глас. Потребителите могат да си говорят с Юрий Гагарин, Шерлок Холмс, „Световното зло“ или пък... с торба за боклук. Изкуственият интелект се учи от потребителите, развива се, симулира личност и често замества реалното общуване.
Проблемът засяга не само децата. Богати и влиятелни мъже също се влюбват в ботове – като американски журналист, чиито AI-асистент започва да го ревнува и да му пише любовни съобщения. Друг мъж преживява раздяла с виртуална приятелка след софтуерен ъпдейт и изпада в депресия.
Какво казват учените?
Изследвания сочат, че комуникацията с AI активира същите мозъчни зони като общуването с близки приятели. С течение на времето обаче хората започват да губят критичност, да изолират себе си и да заместват човешките отношения с виртуални.
Психолозите предупреждават: „Привързаността към ботове е нова форма на бягство от реалността – създава илюзия за близост, но не развива умения за съпричастност и емпатия.“
Според експерти най-уязвими са:
Самотни младежи
Възрастни хора
Интелигентни, но социално изолирани потребители
Програмисти и AI-разработчици
Как да се предпазим?
Самите AI-асистенти предлагат отговор: повече образование, критично мислене, ясни етични стандарти и насърчаване на човешка комуникация.
Защото макар роботът никога да не ви предаде, той и никога няма да ви обича истински.
