Още през 1991 г., когато изкуственият интелект (AI) все още беше тема, ограничена до изследователски лаборатории, футуристът Рей Кърцвейл поставя въпроси, които днес звучат изненадващо актуално. В интервю за Computerworld, цитирано от techradar.com, той предупреждава, че обществото възприема AI твърде тясно – основно като експертни системи, въпреки че „до края на това десетилетие по-голямата част от софтуера ще бъде интелигентен, но не непременно наричан изкуствен интелект“.

Днес технологии като разпознаване на изображения, глас в текст, системи за препоръки и автоматизирано вземане на решения са навсякъде около нас. И все пак мнозина не ги възприемат като ИИ – терминът често се запазва за платформи като ChatGPT или Google Gemini.

Кърцвейл дефинира изкуствения интелект като „изкуството да се създават машини, които изпълняват функции, свързвани с човешкия интелект“ – включително абстрактно мислене, разпознаване на модели и решаване на проблеми в условия на ограничени ресурси. Съвременните системи за машинно обучение на практика следват именно този модел: те не „мислят“ като хората, но са изключително ефективни в откриването на закономерности в огромни обеми от данни.

Още тогава футуристът отбелязва и ключовото ограничение на ранните ИИ системи – липсата на контекст. „Създаваме системи, които могат да имитират човешкия интелект в тясна област… но извън нея отново стават идиоти“, казва той. Решението според него е комбинирането на различни ИИ способности – разпознаване на реч, разбиране на език и вземане на решения – в единна система.

В интервюто Кърцвейл поставя и въпроса какво ще се случи, когато компютрите достигнат или надминат човешкия интелект. Според него, ако една машина може да чете, тя би могла да усвои „всяка публикувана някога книга“ и да надмине човека в определени области. „Последиците от това са трудни за разбиране. Голяма част от нашата гордост произтича от вярата ни в нашето интелектуално превъзходство“, предупреждава той.

Футуристът засяга и философския проблем за съзнанието – дали машина, която изглежда и действа като човек, би могла да бъде съзнателна. Според него няма научен експеримент, който категорично да установи дали друго същество – човек, животно или машина – притежава съзнание.

Темата за автоматизацията и бъдещето на труда също намира място в разговора. Кърцвейл отбелязва, че макар машините да поемат все повече човешки функции, заетостта исторически се увеличава. Но остава отворен въпросът: „Какво ще правят хората през 2050 г., предвид огромния интелектуален потенциал, който компютрите вероятно ще притежават?“

Десетилетия по-късно този въпрос остава без ясен отговор – но светът вече е много по-близо до бъдещето, което Кърцвейл описва.