Нови изследвания показват, че Марс играе изненадващо важна роля в климатичните цикли на нашата планета.

Учените са открили, че масата на съседните планети пряко контролира продължителността и интензивността на циклите на Миланкович, които водят до ледникови периоди. Чрез промяна на масата на Марс в компютърни модели, учените са открили, че по-масивен Марс засилва климатичните цикли, които продължават приблизително 100 000 години, и създава „голям цикъл“ с продължителност 2,4 милиона години, който влияе върху дългосрочния климат на Земята. Това откритие показва, че климатичните ритми на Земята са свързани с гравитационната структура на вътрешната слънчева система, а не само със Слънцето и Луната. Изследването е публикувано на сървъра за препринти arXiv, Phys.

Климатът на Земята се е колебаел между ледникови епохи и по-топли периоди в продължение на милиони години, обусловен от фини промени в орбитата на нашата планета и наклона на оста. Тези колебания, известни като цикли на Миланкович, възникват, защото Земята не обикаля около Слънцето изолирано. Гравитационното привличане на други планети постоянно влияе на нашата планета, бавно променяйки нейната орбита и наклон на оста.

Въпреки че астрономите отдавна знаят, че Юпитер и Венера играят важна роля в тези цикли, нови изследвания показват, че Марс, въпреки по-малкия си размер, също има изненадващо силно влияние върху климатичните ритми на Земята.

Учените създадоха компютърна симулация, в която променяха масата на Марс от нула до 10 пъти сегашната ѝ стойност, проследявайки как тези промени са повлияли на изменението на климата на Земята в продължение на милиони години. Проучването потвърждава ключовата роля на Марс в определянето на сезоните на нашата планета.

Най-стабилната характеристика във всички модели е 405 000-годишният цикъл на ексцентричност (отклонението на орбитата от перфектен кръг), причинен от взаимодействия с Венера и Юпитер. Това орбитално отклонение се запазва независимо от масата на Марс, осигурявайки стабилен ритъм, който е в основата на климатичните промени на Земята.

Но по-кратките цикли, продължаващи приблизително 100 000 години и определящи преходите между ледниковите епохи, са критично зависими от Марс. С увеличаването на масата на Марс в симулацията, тези цикли се удължават и набират сила, което е в съответствие с нарастващата връзка между орбиталните движения на вътрешните планети на Слънчевата система.

Учените също така са открили, че Марс създава „голям цикъл“ от 2,4 милиона години, който причинява дългосрочни климатични колебания на Земята. Този цикъл съществува само защото Марс притежава достатъчна маса, за да създаде необходимия гравитационен резонанс с нашата планета. Този цикъл, свързан с бавните промени в орбитите на Земята и Марс, влияе върху количеството слънчева светлина, което нашата планета получава в продължение на милиони години.

Наклонът на оста на Земята също реагира на гравитационното влияние на Марс. Типичният 41 000-годишен цикъл на наклона на оста на Земята, регистриран в геоложките данни, се увеличава с увеличаване на масата на Марс, както показва моделирането.

Това откритие помага и за оценка на обитаемостта на други планети, подобни на Земята. Земеподобна планета с масивен съсед в правилната орбитална конфигурация може да претърпи климатични промени, които предотвратяват неконтролираното замръзване или правят сезоните ѝ по-благоприятни за живот.

Проучването показва, че циклите на Миланкович на Земята зависят не само от Слънцето и Луната. Те са резултат от влияния от цялата ни околна среда, като Марс играе неочаквано важна поддържаща роля във формирането на климата на Земята.