Повечето хора никога няма да видят Земята от космоса. Но онези, които са посетили междупланетното пространство, са описали подробно чувствата си. Сред тях е покойният астронавт на НАСА Алфред Уордън, който беше част от мисията на Аполо 15 до Луната през 1971 г. По време на пътуването си той направи една от най-известните снимки на нашата планета от космоса.

Алфред Уордън, който почина през 2020 г., беше един от тримата астронавти на НАСА, които отидоха на мисията на Аполо 15 до Луната през 1971 г. Но Уордън не се спусна на повърхността на спътника на Земята, това направиха неговите колеги: Дейвид Скот и Джеймс Ъруин.

Уордън беше пилот на командния модул на космическия кораб и той прекара три дни в орбита около Луната съвсем сам, докато други двама астронавти бяха на повърхността на Луната, пише ScienceAlert. Така Уордън е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като „най-самотния човек“. Астронавтът на НАСА е бил на максималното разстояние от Луната - почти 3600 км.

Когато астронавтите от Аполо 15 се завръщат на Земята, Уордън става първият човек в историята, ходил в междупланетното пространство. Астронавтът направи това, за да прехвърли филм от камерите на сервизния модул към командния модул.

Също така по време на завръщането си на Земята, Уордън снима нашата планета, която изглежда като тъмна топка, леко осветена от светлината на Слънцето около краищата. Това е една от най-известните снимки на Земята от космоса.

Земята от космоса Аполо 15Цял екран
По време на завръщането си на Земята Уордън снима нашата планета, която изглежда като тъмна топка, леко осветена от светлината на Слънцето около краищата Снимка: NASA

Космическата разходка и видяното от Уордън силно повлияха на астронавта на НАСА. След като се завръща на Земята, той издава първата си стихосбирка през 1974 г.

Неговата поезия е тази, която говори най-силно, когато погледнете този блестящ полумесец, осветен от отблясъци, създадени от пламтящата светлина на Слънцето, толкова привидно крехък и стабилен, в същото време на фона на мрака, който обгръща всички ни.

В едно от своите стихотворения Уордън пише:

Now I know why I'm here;
Not for a closer look at the moon,
But to look back
At our home
The earth.

Сега знам защо съм тук;
Не за по-близък поглед към Луната,
а за да погледна назад
към нашия дом
Земята.

През 2011 г. Уордън публикува мемоари, в които описва пътуването си до Луната и обратно. „От време на време ми напомня за краткия ми поглед към безкрайността, докато бях сам на обратната страна на луната. Все още имам витаещи въпроси за това, което преживях. Отговорите няма да дойдат през живота ми. Това ще бъде ваша работа“, пише той.