Прецизното взривяване на ядрена бомба над входящо парче космическа скала може да бъде най-добрата ни надежда да избегнем катаклизъм.

Преди време учените установиха, че огромният астероид Апофис все още може да се сблъска със Земята. И въпреки че шансовете за такъв изход са изключително ниски, изследователите отчаяно разработват „план Б“ за планетата, който ще защити Земята от края на света в бъдеще, пише Science Alert.

Лабораторен експеримент, проведен от международен екип от изследователи, потвърди, че рентгеновите лъчи, излъчени от атомен взрив с подходящ размер, могат да отклонят астероиди с ширина около 3 до 5 километра от курса им.

Изследователите признават, че днес няма спешна нужда от такова устройство, но последствията от сблъсък с опасен астероид могат да бъдат катастрофални и затова е жизнено важно, според учените, да се разработи план за спасяване на човечеството сега.

Наскоро учени от НАСА демонстрираха, че удрянето на сравнително малка купчина камъни с достатъчна сила всъщност може да помогне за избягване на катастрофален сблъсък. С диаметър малко под 800 метра и съставен от рохкав чакъл и камъни, по-малкият член на двойната система Dimorphos и Didymos се е преместил достатъчно далеч в своята орбита, така че астрофизиците са уверени, че целевият сблъсък може да се използва за изтласкване на обекти с подобен размер към по-малко опасни траектории.

Резултатите от експеримента бяха много обещаващи, но учените признават, че ще са необходими много повече данни, преди човечеството да може да хвърля парчета метал по който и да е астероид с надеждата, че той ще промени траекторията си и ще предотврати бедствие. Най-малкото една по-твърда и по-голяма скала може да бъде началото на края на Земята.

За щастие, в ново проучване, учените са открили друг начин за защита на планетата от бедствие: използване на термоядрен двигател или фокусиран лазер за създаване на ракетен ефект чрез аблация на повърхността на стероид.

Според водещия автор на новото изследване, физикът Нейтън Мур от Sandia National Laboratories в Съединените щати, един от най-осъществимите подходи е да се нагрее малка площ от повърхността на астероида с помощта на интензивна радиация. Очаква се това да помогне за създаването на ракетен ефект, изпарявайки минералите с такава сила, че излизащите газове да могат да изтласкат масата достатъчно, за да променят траекторията си. Това трябва да работи, казват учените, поне на теория.

Основните принципи, лежащи в основата на изпаряването на скалите чрез електромагнитно излъчване, могат да бъдат тествани и фино настроени за различни материали и минерални структури на самата Земя.

В своя експеримент екипът използва генератора на високочестотни електромагнитни вълни на Z Pulsed Power Facility, за да изтръгне 1,5 мегаджаула рентгенови лъчи от резервоар с аргон. Резултатите показват, че този "балон" от радиация е унищожил тънко парче метално фолио, което държи високо зърно от разтопен силициев диоксид. Пробата остана увиснала в свободно падане достатъчно дълго, за да прилича на миниатюрен астероид, носещ се в космоса.

Част от секундата по-късно рентгеновият импулс премина над целта, откъсвайки микрометри от повърхността й и генерирайки ударни вълни. Екипът отбелязва, че резултатите от техния експеримент са предоставили важни данни. Полученият трансфер на инерция предполага, че астероиди с диаметър до 5 километра вероятно могат да бъдат преместени с помощта на този подход, казват учените.

Според Мур астероидите не са направени само от разтопен силиций, а често съдържат смес от летливи вещества, нагънати по различни начини. Екипът обаче вярва, че използвайки този нов подход, физиците вече ще могат да тестват всеки потенциален сценарий, без да са необходими скъпи мисии, които отнемат години, за да получат резултати от анализа.