Ново изследване показва, че географският Северен полюс вече се движи и може да се измести с 27 метра до 2100 г. Това може да се случи, защото полярните ледени покривки се топят, което води до различно преразпределение на масата на Земята. Подобни промени може да изглеждат незначителни в планетарен мащаб, но учените казват, че ще предизвикат хаос в сателитната навигация.

Както знаем, докато Земята се върти около оста си, промените, които настъпват в океаните, атмосферата и ядрото на планетата, я карат да се клати като връх. Повечето от тези колебания са редовни и предвидими, но учени от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих са установили, че антропогенните промени в резултат на човешката дейност ще надделеят над естествените промени, пише Daily Mail.

Тъй като сателитите и телескопите в дълбокия космос определят позициите си въз основа на оста на въртене на Земята, всякакви промени в Северния полюс могат да причинят сериозни проблеми. Водещият автор на изследването, Мостафа Киани Шахванди от Университета на Виена, казва, че подобни промени могат да доведат до неточности, вариращи от няколко метра до стотици метри.

Големите преразпределения на масата на Земята карат планетата да се измества около оста си. Често това явление се причинява от редовни цикли на океанските течения. Но тъй като ледените покривки и ледниците на Земята се топят, процесът причинява бързо преразпределение на теглото. Това от своя страна води до смяна на полюсите.

Шахванди и неговият екип измерват полярното движение между 1908 и 2000 г. и сравняват тези данни с прогнозите за топенето на леда. Учените са установили, че ако емисиите на парникови газове не бъдат намалени, топенето на ледените покривки ще измести полюсите с 27 метра.

При по-оптимистичен сценарий Северният полюс все пак ще се измести, но с 12 метра.

Засега антропогенните измествания на полюсите не надвишават промените, настъпили поради естествени причини. В момента най-голямата промяна в полярното изместване е причинена от възстановяването на Земята от последния ледников период. По това време земната кора потъва под натиска на ледниците и се издига след топенето им, което води до преразпределение на земното тегло.

Въпреки че краят на последния ледников период е настъпил преди повече от 10 000 години, ефектите от това отскок все още могат да се видят в естественото изместване на Северния полюс.

„В момента естествените процеси доминират движението на полюсите, но ако изменението на климата продължи и ледените покривки се топят все повече и повече, тогава антропогенното изменение на климата със сигурност ще доминира през последните десетилетия на 21 век“, казва Шахванди.

Световният морски лед, който представлява замръзнала океанска вода на полюсите, е намалял до рекордни нива, казаха наскоро учени. Миналия месец арктическият морски лед достигна най-ниската си месечна площ през март в 47-годишния сателитен рекорд.

Изследователите са открили, че най-големите източници на изместване на полюсите са топенето на ледената покривка на Гренландия и ледената покривка на Антарктика. Ако топенето им продължи със сегашната скорост, то в бъдеще човечеството ще се сблъска с проблеми с навигационните системи на спътниците и космическите телескопи, като телескопа Джеймс Уеб.

„Тъй като прогнозирането на полярното движение е критично за приложения като навигация на космически кораби и ориентация на телескоп в дълбокия космос, намалената предвидимост на полярното движение при изменение на климата може да повлияе на тяхната точност“, се казва в статията, публикувана в списанието Geophysical Research Letters.

Това би било лошо за навигационните системи тук на Земята, но още по-опасно за космическите кораби, тъй като ще стане по-трудно да се определи точното им местоположение.

Д-р Шахванди казва, че това може да създаде грешки от „километри“ за космически кораби, които изследват далечни планети.