Попитайте типичния аудиофил, защо винилните грамофонни плочи отново са на почит и ще чуете обичайния рефрен: „Разбира се, че ще се завърнат. Те съдържат много по-точна репродукция на оригинала и звучат несравнимо по-добре от дигиталния файл„. Това обаче не е напълно вярно. Към днешен ден обикновеният потребител не се интересува от прецизната точност и качество на музиката. Пък и мнозина навярно помнят онези големи касетки с ленти от същото време, които не предлагаха никак добро качество, но пак бяха обичани от всички. Кое тогава прави виниловите плочи толкова популярни днес? Излиза, че те са ценени не просто заради по-високото качество на звука.
От една страна имаме използването на винилови грамофонни плочи като комбинация от реакциите на различните човешки сетива. За да си пуснете музика по Spotify, трябва просто да кликнете няколко пъти по стъкления екран на смартфона и да потвърдите избора си. Плочата, обаче, носи много повече емоции на нейния притежател. Не тук не говорим просто за звука. Можете да задържите диска в ръцете си, да се любувате на опаковката, допълнена с висококачествено изображение на албума на изпълнителя. Можете да усетите релефа на плочата, тежестта ѝ. Открай време така се е показвал респектът към записваната музика. Албумите се записват в студията аналогово – диамантено острие набраздява въртящия се диск на грамофона. Затова е важно и да ги пазите. Виниловите плочи са уязвими като всеки един материал – те се развалят, оставени на слънце. Дори и леките надрасквания ги правят безполезни. Затова те изпитват и вашето чувство за отговорност, дали сте готови да ги опазите, за да съхраните качеството на музиката. Любопитно е, че по света има колекционери, събиращи плочи за милиони долари.
Особената крехкост на плочата е довела до и специалното ѝ слагане на грамофона, за да започне музиката. След като откриете записа сред огромната си колекция, трябва внимателно да го извадите от няколкото слоя опаковки. След това го поставяте на грамофона, следейки как плочата леко щраква на въртящото се вретено, за да влезе на мястото си. Трябва да сте почистили всичко (все пак прахта е вашият враг) със специален препарат. Дори забърсването на иглата с мека четка издава несравним звук във високоговорителите. Едва когато всичко е почистено, можете да завъртите плочата. Поставяте иглата бавно и музиката започва…
Може да не ви се вярва, но емоциите с грамофонни плочи са дали ценни уроци на производителите на електроника. Интуитивната реакция на вибрационните мотори на iPhone-ите, когато кликвате тях, има много общо. Както и записващите музика студия, Apple също е разбрала, че потребителите търсят устройства, които да стимулират всичките им сетива. Така са проектирани концепциите за Force Touch и Haptic Touch за отчитане локацията на пръста по екрана и излъчване на вибрация на мястото. Във всеки случай традиционните методи на пускане на музика никога няма да бъдат надминати от електронната медия. Наистина, в интернет можете да откриете десетки милиони песни и да си ги пуснете по всяко време. Винилът обаче е нещо коренно различно като преживяване. Пък и е приятно, когато се опълчим срещу новите технологии.
