Експерти от обсерваторията Pan-STARRS в Хавай за първи път миналия месец обявиха наличието на „квазилуна“, наречена „2025 PN7“. Това всъщност е сравнително малък астероид, чиято орбита е почти идентична с тази на Земята, докато обикаля около Слънцето.

Луната е постоянен спътник на Земята от 4,5 милиарда години. Но учените казват, че тя не е единственият космически обект, който обикаля около нашата планета. НАСА потвърди, че вече имаме два естествени спътника и че това ще продължи поне до 2083 г. Проучването е публикувано в списанието Research Notes на AAS, пише Daily Mail.

Учени откриха нов квази-спътник на Земята, наречен 2025 PN7. Това е астероид с ширина приблизително 19 метра, който според изчисленията обикаля около Слънцето по траектория, подобна на нашата планета, от около 60 години. Преди това обаче той не е бил забелязан, защото е твърде малък и слаб. Въпреки че 2025 PN7 може да изглежда, че обикаля около Земята, той не е гравитационно свързан с нашата планета и в крайна сметка ще се върне обратно в космоса.

Орбитална диаграма на квазисателита PN7 от 2025 г. Снимка: НАСА

Факт е, че квазисателитите обикалят около Слънцето почти по същата орбита като нашата планета. Учените смятат, че тези астероиди падат по-близо до Слънцето от главния астероиден пояс отвъд Марс и се превръщат в близкоземни обекти (НОО). Те навлизат в гравитационното поле на Земята и се превръщат във временни спътници на нашата планета.

Според учените, квазисателитът 2025 PN7 има удължена орбита и следователно разстоянието му от Земята постоянно се променя: от 4,5 милиона км до 59 милиона км.

Според учените, квазиспътниците не бива да се бъркат с минилуните. Тези астероиди обикалят около нашата планета, но за кратки периоди от време: от няколко месеца до няколко години. Тези космически скали също са подвластни на земната гравитация, но подобно на Луната, те обикалят около нашата планета. Някои минилуни обаче дори не завършват пълна орбита, преди да се отнесат в космоса.

Астрономите смятат, че квазисателитите и минилуните може също да са отломки, откъснали се от Луната при бомбардирането ѝ от астероиди. Тези космически скали може също да са резултат от разпадането на по-големи астероиди в близкоземното пространство.