Когато океанските вълни се издигат и спадат, те се отразяват на морското дъно и генерират сеизмични вълни. Освен това тези вълни са толкова мощни и широко разпространени, че се проявяват под формата на постоянно бръмчене, което се записва от сеизмографите.
Учените използват сеизмографи, за да наблюдават и изучават земетресения, но в новото изследване те ги използват и за наблюдение на бурни морета и океански смущения. Учените са открили, че през последните десетилетия този океански "вълнов сигнал" е станал по-силен, пише Science Alert.
Според съавтора на изследването Ричард Астър, професор по геофизика и ръководител на катедра в Държавния университет на Колорадо, той и колегите му са проследили това нарастване на вълнението по света през последните четири десетилетия. Учените комбинираха данните с други океански и регионални сеизмични проучвания и откриха десетилетно увеличение на енергията, съвпадащо със засилващите се бури, предизвикани от покачващите се глобални температури.
Имайте предвид, че глобалните сеизмографски мрежи обикновено се използват за наблюдение и изследване на земетресения. Те обаче също така позволяват на учените да създават изображения на най-дълбоките вътрешности на планетата. Всъщност тези изключително чувствителни инструменти записват непрекъснато различни природни и причинени от човека сеизмични явления, включително:
- вулканични изригвания;
- ядрени и други експлозии;
- удари на метеорити;
- свлачища;
- ледникови земетресения.
Освен това тези инструменти записват и сеизмични сигнали от вятър, вода и човешка дейност. Въпреки това, един от най-разпространените в световен мащаб сеизмични фонови сигнали е непрекъснатият шум, произведен от океанските вълни - наречен глобален микросеизъм.
Според Астер океанските вълни генерират сигнали по два начина. Първо, говорим за вторичен микросеизъм: той пулсира с период от 8 до 14 секунди, когато вълните се движат под океана в различни посоки и се намесват една в друга. Това създава промяна в налягането върху морското дъно. Второ, говорим за първичен микросеизмичен процес: тези сигнали са причинени от пътуващи океански вълни, които натискат и дърпат морското дъно.
Движението на водата вътре във вълните бързо избледнява с дълбочината и затова този процес се случва само в райони, където дълбочината на водата е най-малко 300 метра. При тези условия първичният микросеизмичен сигнал ще се вижда в данните като постоянно бръмчене с период от 14 до 20 секунди.
В това проучване екипът оцени и анализира историческата интензивност на първичния микросеизъм от края на 80-те години на миналия век, използвайки данни от 52 сеизмографски станции по целия свят с дълга история на непрекъснато записване. Учените установиха, че 79% (41) от тези станции показват значително и прогресивно увеличение на потреблението на енергия в продължение на десетилетия.
Имайте предвид, че новите данни от учените са в съответствие с резултатите от предишно проучване, което предполага, че интензивността на бурите в Северния Атлантик се увеличава. Учените отново напомнят, че океаните са погълнали около 90% от излишната топлина на планетата, свързана с емисиите на парникови газове от човешката дейност. И това е само през последните десетилетия. Сега учените се опасяват, че този излишък на енергия може да има по-опустошителни последици за планетата и човечеството, отколкото се смяташе досега.
Превод: GlasNews
