Една теория поставя интересен обрат в квантовата физика, като предполага, че нашето копие може да оцелее независимо от всичко.

В известната смъртоносна игра, наречена Руска рулетка, участник зарежда пистолет с един куршум, завърта цилиндъра и насочва пистолета към себе си. Не се знае дали куршумът е бил на правилното място и дали може да убие човек. Но в мисловния експеримент, известен като квантово безсмъртие, тази смъртоносна игра има не един, а два резултата: участникът едновременно умира и оцелява. И без значение колко пъти участникът повтаря този процес, той винаги умира и оцелява, пише Popular Mechanics.

Квантовото безсмъртие и негов вариант, известен като квантово самоубийство, е мисловен експеримент, предложен от физика Макс Тегмарк през 1997 г. Ученият предложи идеята като начин на мислене за квантовата механика, клон на физиката, който обяснява как най-малките частици се държат по неопределен начин и дори съществуват в множество състояния едновременно.

Квантовото безсмъртие има сериозни последици. Това не е просто въпрос на движение наляво или надясно, а въпрос на живот или смърт. Или по-скоро на живот и смърт. Квантовото безсмъртие показва, че ако многосветовата интерпретация на квантовата механика е правилна, тогава участникът в експеримента никога не може да спре да съществува.

Идеята на Тегмарк произтича от интерпретацията на много светове на квантовата механика, започвайки с концепция, наречена универсална вълнова функция. Тази функция дефинира квантовото състояние на Вселената, което гласи, че има много паралелни светове, разклоняващи се от различни моменти.

Физикът Хю Еверет за първи път предложи тълкуването на много светове през 1955 г. То гласи, че отделните светове възникват от вероятностни събития в нашата Вселена, така че потенциалът на всеки свят става реалност. Например, ако има разклонение на пътя, в единия свят тръгваш наляво, а в другия - надясно. Но тази интерпретация се различава от хипотезата за мултивселената, която гласи, че много вселени с много вариации съществуват едновременно.

Интерпретацията на многото светове противоречи на друга идея в квантовата физика. Това е копенхагенската интерпретация на квантовата механика, предложена от физика Нилс Бор. Той описва частица, съществуваща в това, което се нарича суперпозиция, или съществуваща във всички възможни състояния наведнъж. Само когато една частица се наблюдава, тя избира едно от своите състояния. Това явление е свързано с универсалната вълнова функция. Когато една частица избере едно състояние при наблюдение, универсалната вълнова функция се срива от суперпозиция в едно квантово състояние.

Теоретичен експеримент, който демонстрира копенхагенската интерпретация, е известната котка на Шрьодингер. Физикът Ервин Шрьодингер предложи, че ако заключите жива котка в кутия, съдържаща радиоактивно вещество и флакон с отрова, радиоактивният разпад може или не може да настъпи в определен момент, причинявайки счупване на флакона с отрова, което може или не може да убие котката. Тази несигурност поставя котката в суперпозиция. Това означава, че котката може или не може да умре, което означава, че котката е жива и мъртва едновременно.

Квантовото безсмъртие е експеримент с котката на Шрьодингер от гледна точка на котка, но по-точно от гледна точка на човек. Тоест този човек може да умре или да не умре.

По същество квантовото безсмъртие демонстрира многосветовата интерпретация на квантовата механика. Участникът в този експеримент не съществува в суперпозиция, а е разделен на два различни свята. В един свят живее, а в друг умира. При котката на Шрьодингер котката е едновременно жива и мъртва, докато някой не отвори кутията и не разбере в какво състояние е.

Докато котката на Шрьодингер илюстрира интерпретацията на Копенхаген със суперпозиция преди наблюдение, квантовото безсмъртие демонстрира интерпретацията на много светове в смисъл, че всички възможности се появяват в отделими, независими светове.

Ако тълкуването на много светове е правилно, тогава всеки експеримент с пистолет, който може или не може да стреля, води до разделяне на вселената на две части. В едната човек остава жив, а в другата умира. Този експеримент може да продължи безкрайно дълго и по този начин една версия на човека винаги може да победи смъртта.