Физиците стигнаха до заключението, че моделът на ранната Вселена, който включва първичните черни дупки, най-вероятно е неправилен. Ако тези обекти съществуваха, те биха провокирали нестабилността на бозона на Хигс, което би довело до разрушаването на космоса. Резултатите от изследването са публикувани в списание Physical Letters B.

Хигс поле

Основната частица Хигс бозон е отговорна за масата и взаимодействията, присъстващи във всички известни елементарни частици. Факт е, че масите на частиците са следствие от взаимодействието на елементарните частици с полето на Хигс. Неразделна част от това поле е бозонът на Хигс. Полето на Хигс има еднакви свойства в цялата Вселена. Това означава, че физиците наблюдават едни и същи маси и взаимодействия в целия космос. Тази хомогенност направи възможно наблюдението и описанието на една и съща физика.

Не се смята, че полето на Хигс е с възможно най-ниската си енергия. Това означава, че има потенциала да премине към по-ниско енергийно състояние в определен регион. Ако такъв преход се случи, това би имало дълбоки последици за законите на физиката.

Физиците наричат ​​тази промяна фазов преход, пише The Times of India. В случая на полето на Хигс фазовият преход би довел до създаването на нискоенергийни мехурчета от пространството, всеки със свой собствен уникален набор от физически закони. Вътре в тези мехурчета масата на електроните, както и взаимодействието им с други частици, внезапно биха се променили. Това важи и за протоните и неутроните. Според квантовата механика енергията на полето на Хигс непрекъснато се променя. Тази флуктуация прави статистически възможно създаването на мехурчета от пространство.

Какво попречи на Хигс бозона да унищожи Вселената?

Според физиците, при наличието на външни източници на енергия, като силни гравитационни полета или гореща плазма, полето на Хигс може да заема тази енергия, за да образува по-лесно мехурчета. Така че, въпреки че няма причина да очакваме полето на Хигс да образува множество мехурчета днес, големият въпрос е дали екстремни условия малко след Големия взрив биха могли да предизвикат такова събитие.

В същото време авторите на изследването казват, че когато Вселената е била много гореща, въпреки че енергията за образуване на мехурчета е била налична, топлинните ефекти също са стабилизирали полето на Хигс, променяйки неговите квантови свойства. Следователно тази топлина не би могла да причини края на Вселената, така че е вероятно тя все още да съществува.

Първични черни дупки

В същото време някои учени смятат, че в много ранната Вселена обекти като първичните черни дупки са възникнали в резултат на компресия под въздействието на гравитацията на прекалено плътни области на пространство-времето. За разлика от обикновените черни дупки, тези дупки бяха малки и много леки, способни да тежат до един грам.

Известният физик Стивън Хокинг прогнозира, че черните дупки бавно се изпаряват и изчезват. В същото време Хокинг предложи черните дупки да се държат като източници на топлина, като температурите са обратно пропорционални на тяхната маса. Това означава, че леките черни дупки са много по-горещи и се изпаряват по-бързо от масивните. Ако първичните черни дупки са се образували в ранната Вселена, както предполагат много модели, те вече щяха да са се изпарили, казват авторите на изследването.

Изпаряващите се първични черни дупки причиняват локално нагряване във Вселената. Тези черни дупки ще съществуват в горещи точки, които може да са значително по-горещи от околната Вселена, но все пак под характерната температура на Хокинг, свързана с черните дупки.

Авторите на изследването показват с помощта на симулации, че наличието на тези горещи точки постоянно ще кара полето на Хигс да създава мехурчета в космоса. Но като се има предвид, че Вселената все още съществува, това означава, че първичните черни дупки най-вероятно не са съществували, казват физиците.

Превод: GlasNews