Възможно ли е Бог да има реално физическо местоположение във Вселената? Именно тази провокативна идея разпространява Майкъл Гийен – бивш физик от Харвард, който твърди, че „небето“ може да се намира отвъд границата на наблюдаемата Вселена.

Според неговите сметки Бог би се намирал на около 439 милиарда трилиона километра от Земята – число, което звучи не просто като космическо, а като направо немислимо.

Важно уточнение: самият Гийен признава, че това е спекулативна теория, а не научно доказателство, пише IFLScience.

Какво е „космически хоризонт“ и защо е толкова важен?

За да разберем идеята му, трябва да си припомним едно ключово понятие във физиката – космически хоризонт. Ние можем да наблюдаваме във Вселената само светлината, която вече е достигнала Земята. Именно това формира т.нар. наблюдаема Вселена.

Ако Вселената беше статична и не се разширяваше, с течение на времето щяхме да виждаме все повече далечни обекти. Но реалността е друга: Вселената се разширява. И именно това променя правилата на играта.

Законът на Хъбъл и границата, която никога няма да преминем

Според закона на Хъбъл, колкото по-далеч е една галактика, толкова по-бързо тя „се отдалечава“ от нас, заради разширяването на пространството между обектите.

Гийен посочва, че на определено разстояние разширяването прави така, че от наша гледна точка далечните обекти сякаш „се отдалечават“ със скоростта на светлината.

Той поставя тази граница на около 439 милиарда трилиона километра – т.е. там, където скоростта на отдалечаване достига 300 000 км/с, скоростта на светлината.

И прави заключението: ако зад този хоризонт има „друга“ част от Вселената, тя може да остане вечно недостъпна и невидима за нас.

Къде е Бог в тази теория?

Тук Гийен прави смес между космология и религиозна интерпретация. Той комбинира идеята за космическия хоризонт с текстове от Библията, според които небето е обитавано от безсмъртни и нематериални същества.

Според неговата логика: ако има „скрита вселена“ отвъд хоризонта; ако тя е невидима и недостижима за човека; и ако времето там се държи по различен начин; то е „възможно“ именно там да се намира Бог/небето.

Но учените посочват: това не е „място“

Проблемът е, че според научния консенсус, космическият хоризонт не е реална физическа стена или конкретна точка, където „времето спира“.

Хоризонтът зависи от наблюдателя – различни цивилизации във Вселената биха имали различна наблюдаема Вселена.

Светлина от обекти „зад хоризонта“ не е задължително невъзможна да достигне до нас – просто може да е толкова отдалечена и силно „разтегната“ (червено отместване), че да бъде почти невъзможна за засичане.

Затова учените са категорични: космическият хоризонт не може да се използва като географска координата, където „се намира Бог“.

В крайна сметка, дори авторът признава, че твърденията му излизат извън рамките на науката – защото се базират на погрешна интерпретация на космологичен модел и третират границата на наблюдаемата Вселена като „физическо местоположение“. Но провокацията е факт: теорията поражда въпроса, който мнозина си задават от векове: възможно ли е „небето“ да е просто „част от Вселената, която човек никога няма да види“?