Животът не е просто биохимия и електрически импулси. Нов научен експеримент показва, че всички живи организми буквално излъчват видима светлина – и че това едва доловимо сияние изчезва в момента на смъртта.

Изследването е проведено от екип учени от University of Calgary и National Research Council of Canada, а резултатите са публикувани от Science Alert. За първи път учените представят директни физически доказателства, че животът е съпроводен от ултраслабо фотонно излъчване, което спира след края му.

Светлина, която не виждаме – но съществва

Идеята, че живите същества „светят“, звучи почти мистично и често се свързва с псевдонаучни твърдения за аури. Учените обаче подчертават, че тук няма нищо паранормално. Става дума за реален физичен феномен – излъчване на изключително малък брой фотони, породени от биологични процеси в клетките.

Проблемът досега е бил, че тази светлина е изключително слаба – толкова, че обикновено се „губи“ сред топлинното излъчване и електромагнитния шум, който генерира самият метаболизъм.

И все пак екипът, ръководен от физика Уахид Салари, успява да я улови.

Как е проведен експериментът

Учените използват високочувствителни CCD камери и матрици, за да наблюдават най-слабите възможни светлинни емисии.

Експериментът е проведен върху:

цели живи мишки, а след това и върху същите мишки след смъртта им;

листа от два различни растителни вида.

Мишките били поставяни поотделно в напълно тъмни кутии и наблюдавани в продължение на един час. След това били евтаназирани и наблюдавани още един час. За да се изключи влиянието на температурата, телата им били поддържани на телесна температура и след смъртта.

Резултатът бил ясен: преди смъртта клетките излъчват значително повече фотони, докато след нея светлинният сигнал рязко намалява. Подобен ефект бил регистриран и при растенията.

Откъде идва това сияние?

Макар темата за т.нар. биофотони все още да е спорна, учените имат логично обяснение. Различни биологични процеси – особено тези, свързани със стрес в клетките – водят до образуване на реактивни кислородни видове. Именно те могат да бъдат източник на ултраслабото светлинно излъчване.

Такива процеси се активират при:

топлина;
липса на кислород;
патогени;
недостиг на хранителни вещества.

Подобни светлинни емисии са били наблюдавани и в миналото – в сърдечна тъкан, бактериални колонии и отделни клетки – но за първи път те са проследени на ниво цял организъм, преди и след смъртта.

Потенциал за бъдещето

Според авторите на изследването това откритие може да има огромно практическо значение. В бъдеще ултраслабото фотонно излъчване може да се използва като неинвазивен метод за диагностика – за дистанционно откриване на клетъчен стрес, тъканни увреждания или ранни патологични процеси.

С други думи, един ден може да разберем дали сме здрави, не по симптомите, а по това… как светим.