Малък стъклен съд, открит по време на археологически разкопки в древния град Пергамон (днешна Турция), предостави първото пряко доказателство, че описваните в гръко-римските медицински текстове лекарства на базата на човешки екскременти не са били само теория – а реална практика.

Според публикация в Arkeonews, учените са анализирали римски стъклен унгвентарий – вид съд, който обикновено се използвал за парфюми и козметични масла. В конкретния случай обаче съществуват ясни признаци, че в него е съхранявана лекарствена смес, а не козметично вещество.

Пергамон е бил ключов медицински център в древността – тясно свързан с култа към Асклепий и с известни лекари от времето на Римската империя.

Въпреки това, археологически доказателства за много от описаните древни лечения са били ограничени. Именно затова учените дълго време не можеха да потвърдят дали някои методи наистина са били прилагани или са оставали само „на хартия“.

Изследваният унгвентарий се съхранява в Археологическия музей в Бергамо и е датиран от II век сл. Хр. Доскоро подобни съдове почти винаги са били разглеждани като контейнери за ароматни масла.

Учените обаче взели проби от гърлото и дъното на съда и извлекли около 14,6 грама тъмен органичен материал, който е изследван чрез газова хроматография и масспектрометрия.

Химичният анализ открил две съединения – копростанол и 24-етилкопростанол – в пропорции, които силно насочват към наличие на човешки екскременти. Тези вещества се образуват при процеси в човешкия храносмилателен тракт и са признати индикатори за човешки фекалии.

Според учените това е първото потвърдено откриване на човешки фекалии в римски лекарствен съд.

Освен фекални биомаркери, в съда е открито и ароматното съединение карвакрол, характерно за мащерка и сродни растения, произхождащи от Анатолия.

Древни автори като Гален, Диоскорид и Плиний Стари описват употребата на животински и понякога човешки екскременти като лечебна съставка, но споменават и проблема със силната миризма.

Затова лекарите препоръчвали смесване с ароматни билки, вино, оцет или масла – практика, която откритието от Пергамон потвърждава като реална.

Изследването поставя под въпрос и традиционната интерпретация на римските унгвентарии като чисто „козметични“ съдове. В древния свят границите между лечение, хигиена, ритуали и ежедневни грижи често са били размити, а един мехлем можел да служи за различни цели.

Досега „фекалните лекарства“ в римската медицина са били познати основно от текстове. Сега находката от Пергамон дава първото реално доказателство, че подобни смеси действително са били приготвяни и използвани.