Преди милиони години вода от Атлантическия океан намери своя път през това, което сега е Гибралтарският проток. Теорията предполага, че океанската вода се е втурнала надолу по километър висок склон с невероятна скорост, издълбавайки дълбок като небостъргач канал по пътя си.

Преди около 5 милиона години Средиземно море е било до голяма степен сух, солен басейн, но след това е нахлула толкова много вода, че е напълнила басейна само за няколко години, може би месеци. Учените изчисляват, че в своя пик наводнението е освободило около 1000 пъти повече вода от съвременната река Амазонка, пише Science Alert.

Според геолога Даниел Гарсия-Кастеланос от Института по геофизика в Барселона и почетния професор по геоморфология Пол Карлинг от университета в Саутхемптън, те са стигнали до това заключение през 2009 г., когато са изследвали подводен каньон, изкопан покрай Гибралтарския проток. Екипът предполага, че подводният каньон вероятно е бил издълбан от мощно наводнение, случило се преди милиони години. Ако теорията е вярна, така нареченият megaflood Zanclean ще бъде най-големият потоп, регистриран някога на Земята.

Такава необичайна теория обаче изисква сериозни доказателства. В новото си изследване учените са изследвали седиментни скали от периода Занклин, които записват как водата се втурна през пролуката между съвременна Сицилия и континентална Африка, за да запълни източното Средиземно море.

Екипът отбелязва, че новата им работа ефективно слага край на история, започнала в края на 19 век. Тогава геолози, изучаващи богати на сол скални разкрития около Средиземно море, откриха, че преди около 5 до 6 милиона години, много преди заледяванията на последните ледникови епохи, се е случило нещо необичайно: морето е пресъхнало. Учените нарекоха този период „Месински“, а изсушаването „Месинска криза на солеността“.

През 70-те години на миналия век учените за първи път пробиха дълбоко под Средиземно море в седиментните скали на Месин. В резултат на това те успяха да направят три открития наведнъж:

откриха огромен слой сол под голяма част от морското дъно, потвърждавайки, че преди около 6 милиона години, точно когато тектоничните плочи се изместиха и морето стана до голяма степен изолирано от Атлантическия океан;

Над соления слой е намерена утайка, съдържаща вкаменелости от плитки, леко солени езера, което показва, че Средиземно море е потънало на повече от километър под сегашното си ниво;

Скалистите слоеве над солта се изместиха рязко обратно към по-типичните дълбоководни седименти.

Терминът „Занклиански потоп“ е измислен през 70-те години на миналия век, за да опише края на кризата, когато учените всъщност не знаеЛИ какво е това или колко време ще отнеме, за да запълни пресъхналия средиземноморски басейн.

Следващият пробив в тази теория дойде през 2009 г., когато геофизичните данни показват, че огромна подводна депресия между Атлантическия океан и Средиземно море вероятно е създадена от внезапно и катастрофално наводнение.

Резултатите от последните изследвания на учени потвърждават тази теория. В своя анализ учените изследваха района, където водата, изпълваща западния басейн на Средиземно море, би се вливала в хребет от по-висока земя, свързващ съвременна Африка и Италия, известен като Сицилианския катаракт.

Ако хълмовете и басейните на Сицилия също са били образувани от огромно наводнение, тогава скалните отломки, измити от основата на басейните, трябва да са били открити по върховете на хълмовете повече от 5 милиона години по-късно. В резултат на това екипът откри неподредени и деформирани скални фрагменти.

След това учените разработиха компютърен модел, за да реконструират как водните потоци биха могли да пресекат една част от сицилианската катаракта. Тя показа, че течението на потока наистина ще имитира посоката на течащите хълмове.

Резултатите показват, че хълмовете са издълбани от вода с дълбочина 40 метра или повече, течаща със скорост около 115 километра в час. В една област, моделирана от учените, 13 милиона кубически метра вода в секунда ще наводнят басейна на източното Средиземноморие.