Музиката е централна за човешката емоция и култура. Но има ли способността ни да се наслаждаваме на музиката биологична основа? Причините за нашите индивидуални различия отдавна вълнуват учените, които наскоро решиха да ги разгледат от генетична гледна точка.

Скорошно проучване, публикувано в списанието Nature Communications и ръководено от Джакомо Бинарди, докторант в Института по психолингвистика Макс Планк в Ниймеген, Холандия, позволи на изследователите да разкрият тази мистерия. Бинарди и неговият екип се опитаха да разберат дали способността ни да се наслаждаваме на музиката има генетична основа, пише News Medical.

Музиката играе важна роля в човешките емоции, социалните връзки и културното изразяване. Както Дарвин вече отбеляза, музиката "трябва да бъде класирана сред най-мистериозните, с които е надарен". Но защо хората се наслаждават на музиката?

Учените са използвали метод на изследване на близнаци, за да анализират данни от повече от 9000 шведи. Чрез сравняване на еднояйчни близнаци, които споделят всичките си гени, с разнояйчни близнаци, които споделят около половината от техните гени, те успяха да оценят наследствеността на определени черти.

Резултатите показват, че приблизително 54% ​​от променливостта в чувствителността към музикално възнаграждение – степента, до която хората намират музиката за приятна – може да се дължи на генетични фактори.

Трябва да се отбележи, че около 70% от тях се различават от тези, които влияят на общата чувствителност към възнаграждението или оценката на музиката. Това предполага, че гените, влияещи върху удоволствието от специфична музика, са до голяма степен отделни от гените, определящи други форми на удоволствие или музикални умения.

По-нататъшният анализ разкри, че различните аспекти на удоволствието от музиката, като емоционални реакции, регулиране на настроението и социална връзка чрез музика, зависят от частично различни генетични пътища. Тази сложност предполага, че множество генетични фактори допринасят за различните начини за наслаждаване на музиката.

Тези констатации не само задълбочават разбирането на учените за биологичната основа на музикалното удоволствие, но също така отварят възможности за изследване как генетичните вариации влияят на други афективни преживявания в живота ни. Както заключава Бинарди, разкриването на тези генетични фактори може да хвърли светлина върху по-широки аспекти на човешкото удоволствие и сложната работа на умовете ни в такива моменти.