За галеона "Ваза" е известно, че е пуснат на вода през есента на 1627 г. Бил е украсен с пищна украса и бронзови оръдия. Поради това той се превърна в един от най-мощните военни кораби на своето време.
По повод тържествата на моряците било разрешено да вземат жени и деца на борда. Въпреки това, без дори да проплава десетина километра с вдигнати платна, корабът потъва, пише Heritage Daily. Според различни източници се смята, че са загинали между 50 и 400 души. И всичко това заради наднормения товар, което направило кораба опасно нестабилен.
По-късно, след около 30-40 години, подводни археолози започват да изваждат кораба и всичко от него на повърхността. Първо, те извадиха 54 оръдия, като прорязаха проходи под водата в долната част на палубите. Впоследствие за почти 300 години галеонът е забравен.
Докато археологът-любител Андерс Францен не се натъква на останките от кораб. Той ги търси около пет години и накрая успява.
Създаден е комитет за спасяването на потъналия кораб. И в крайна сметка през 1961 г. беше възможно да се вдигне.
Днес реставрираният кораб служи като музей за посетители. Проучването му и проучването на откритите върху него артефакти и останки обаче продължава.
Д-р Фред Хоукър, директор на изследванията в музея Vasa в Стокхолм, казва: "Чрез остеологичния анализ се научи много за тези хора, по-специално тяхната възраст, височина и медицинска история. Наскоро остеолозите подозираха, че останките на намерения мъж може да принадлежат на жена въз основа на характеристиките на таза. ДНК анализът може да разкрие още повече."
Изследователи от музея си сътрудничат с катедрата по имунология, генетика и патология в университета в Упсала в Швеция от 2004 г. Изучавайки останките заедно, те искат да проведат цялостно проучване на всички останки, намерени на кораба.
Мари Алън, професор по морска съдебна генетика, казва: „За нас да изучаваме скелетите от Ваза не е толкова лесна, но в същото време е интересна задача. Много е трудно, но не и невъзможно, да се изолира ДНК от кости, погребани под вода в продължение на 333 години.
Изследователите подозираха, че скелетните останки, които нарекоха "G", всъщност не са на мъж, каза тя. Те обаче искаха да проверят хипотезата си.
Чрез междулабораторно проучване екипът разработи нова методология за изследване на множество генетични вариации.
Изследователите виждат изследването на скелети от потъналия кораб като възможност да подобрят своите съдебномедицински техники, които могат да се използват за анализ на ДНК при криминални разследвания или за идентифициране на мъртви военни.
Според тях те искат да се доближат максимално до удавилите се на кораба хора. Съпругите на моряците, които мъжете взели на борда, често се забравят, въпреки че са играели важна роля във флота.
Учените очакват нови резултати, които биха могли да разкрият повече за външния вид на хората, като цвета на косата и очите им, а може би дори и за връзката им.
"Днес можем да получим много повече информация от историческата ДНК, отколкото преди, и методите непрекъснато се подобряват. Можем да разберем дали човек е бил податлив на определени заболявания или дори много малки подробности, например дали е имал лунички", казва Мари Алън.
Освен останките от кораба, изследователите изучават и нещата, открити на него. Впоследствие резултатите ще бъдат представени на изложба в музея и в книга за загиналите с „Ваза“.
Превод: GlasNews
