Болката не винаги е просто пряк отговор на травма - тя също така е дълбоко повлияна от това, което мозъкът очаква да почувства. Скорошно проучване от Катедрата по клинична медицина в университета в Орхус показа, че несигурността относно очакванията на човека може да увеличи болката дори при липса на действителна вреда. Учените са открили, че когато мозъкът няма ясна прогноза, той може да увеличи дискомфорта като предпазна реакция.

Доцент Франческа Фардо и нейният екип изследваха този феномен, използвайки илюзията за топлинна скара - мистериозен сензорен трик, при който едновременното излагане на горещи и ниски температури предизвиква усещане за пареща болка. Проучването, публикувано в списание Science Advances, включва 300 души, които са били помолени да предскажат дали ще усетят топло или студено на предмишниците си, пише Aarhus University.

Въпреки това, в някои случаи те са били изложени на двата стимула едновременно, което е причинило неочаквано силна реакция на болка. Използвайки усъвършенствано изобразяване на мозъка и изчислително моделиране, изследователите успяха да проследят как мозъкът обработва тази болка, причинена от несигурност.

Предишна работа вече показа, че очакванията силно влияят върху възприемането на болката - очакването за облекчение може да намали дискомфорта, докато очакването за вреда може да го влоши. Но новите изследвания са открили друг фактор: когато мозъкът изпитва несигурност и е изправен пред смесени сензорни сигнали, той е склонен да надценява потенциалната опасност.

Такава предпазливост води до преувеличаване на реакцията на болка дори при липса на реална вреда. Това откритие помага да се обясни защо пациентите, които получават неясна или противоречива информация за състоянието си, понякога съобщават за по-високи нива на болка.

В здравеопазването разбирането как несигурността влияе върху възприемането на болката може да помогне на клиницистите да подобрят стратегиите за лечение. Пациентите, които не знаят какво да очакват по време на медицински процедури или лечение на хронична болка, могат да се възползват от по-ясна комуникация и по-добро управление на очакванията, казват авторите.

Ако намаляването на несигурността може да облекчи болката, тогава здравните работници може да се наложи да се съсредоточат не само върху физическото лечение, но и върху психологическото успокоение и подкрепа за своите пациенти.

Това изследване включва и изучаване на плацебо и ноцебо ефектите - психологическото влияние на положителните или отрицателните очаквания върху физическите усещания. Докато плацебо ефектът показва, че вярата в облекчението може да облекчи симптомите, ноцебо ефектът показва, че страхът от болка може да го влоши. Сега има трета променлива в това проучване: когато мозъкът не знае какво да очаква, той може да играе на сигурно, увеличавайки ненужно дискомфорта.

Франческа Фардо и нейният екип сега планират да проучат как тези констатации се отнасят за хора с хронична болка и дали психологически състояния като тревожност и депресия влияят на възприятието им за болка. Ако несигурността играе ключова роля за увеличаване на болката, тогава справянето с нея може да проправи пътя за по-ефективни лечения както в клинични, така и в ежедневни условия.