Според последната прогноза на Метеорологичната служба на Обединеното кралство, 2026 г. ще бъде четвъртата поредна година, в която средните глобални температури трайно ще надвишават 1,4°C над прединдустриалните нива. Това е ясен знак, че светът навлиза в решаваща и все по-опасна фаза на климатичната криза, доближавайки се до критичния праг, заложен в Парижкото споразумение.

По данни на британските климатолози, средната глобална температура през 2026 г. се очаква да достигне около 1,46°C над нивата от средата на XIX век. Макар стойността да е малко по-ниска от рекордната 2024 г. (1,55°C), тя потвърждава нещо много по-тревожно – затоплянето вече не е изключение, а устойчива реалност.

„Преди последните години глобалните температури никога не са преминавали границата от 1,3°C“, отбелязва Адам Скайф, ръководител на екипа, изготвил прогнозата. Неговият колега Ник Дънстоун предупреждава, че временното преминаване на прага от 1,5°C, регистрирано за първи път през 2024 г., може да се повтори и през 2026 г. – сигнал колко бързо светът се приближава до опасна климатична точка без връщане.

Научният консенсус е категоричен: всяка допълнителна десета от градуса над 1,5°C увеличава риска от екстремни горещини, разрушителни бури, суши, наводнения и необратими промени в екосистемите, като същевременно намалява способността на човечеството да се адаптира.

Климатът вече е и съдебна зала

Наред с физическите последици, климатичната криза все по-често се решава и в съда. Според данни на ООН, до средата на 2025 г. броят на съдебните дела, свързани с климата, ще достигне около 3000 в над 60 държави. Близо 60% от делата, заведени след 2020 г., идват от страни от Глобалния юг, които са сред най-засегнатите от климатичните промени.

Докато в миналото основните ответници бяха енергийни гиганти, днес под ударите на правосъдието попадат и агробизнесът, транспортният сектор, хранителната индустрия и търговските вериги.

Показателен е случаят на перуанския фермер Саул Ляну, който заведе дело срещу германска енергийна компания заради риска домът му да бъде унищожен от топящи се ледници. Макар искът за обезщетение да беше отхвърлен, съдът създаде ключов прецедент, признавайки принципната отговорност на компаниите за техния принос към глобалните емисии.

Очаквани ключови решения до 2026 г.

До 2026 г. се очаква решаването на редица знакови климатични дела:

жители на индонезийски остров, застрашен от наводнения, съдят швейцарски циментов гигант за недостатъчни действия по намаляване на емисиите;

във Филипините жертви на опустошителен тайфун от 2021 г. искат обезщетения от петролна компания;

в Европа е висящо дело срещу австрийските власти, обвинени, че бездействието им по климата нарушава човешките права на пациент с множествена склероза, чието състояние се влошава заради горещините.

Подобни казуси могат да затвърдят правата на човека като ключов аргумент в климатичните политики.

И обратният натиск

Паралелно с това набира сила и контратенденция: корпорации използват международни механизми за инвестиционни спорове (ISDS), за да съдят правителства, чиито климатични мерки застрашават печалбите им. Екологични организации предупреждават, че тези дела имат „смразяващ ефект“, възпиращ държавите да въвеждат по-строги екологични регулации.

2026 г. се очертава като година на климатичната истина – когато трайното затопляне вече не е прогноза, а факт, а борбата за отговорност се води не само на политическо, но и на правно ниво. Светът навлиза в епоха, в която температурите и съдебните дела растат едновременно – и никое правителство или корпорация не могат да останат извън този процес.