Учените алармираха, след като откриха, че вирусът на хепатит Е (HEV) може да се предава по полов път и да допринесе за развитието на мъжко безплодие. Проучването, проведено от тях от Държавния университет в Охайо, разглежда инфекциозността на вируса при прасета, за да разбере потенциалните последици за човешкото здраве. Откритите от тях начини на предаване на вируса рисуват мрачна картина на опасността му за човечеството.

Хепатит Е е признат за една от водещите причини за остри вирусни чернодробни инфекции в световен мащаб, като СЗО изчислява, че 20 милиона души се заразяват всяка година, което води до приблизително 44 000 смъртни случая през 2015 г., пише Tech Times. Вирусът на хепатит Е се предава предимно чрез замърсена вода и засяга региони с лоши санитарни условия. Последните научни данни обаче откриха нов, доста опасен и ефективен начин, по който вирусът може да проникне в тялото ни.

Проучването на учените, публикувано в списанието PLOS Pathogens, използва прасета поради сходството на тяхната репродуктивна анатомия с хората и статута им на естествени гостоприемници на HEV. Изследователите са открили вирусни протеини в тестисите и HEV РНК в спермата на заразени прасета, което им показва възможното присъствие на вируса в мъжката репродуктивна система. Инфекциозен HEV също е открит в зряла сперма на заразени прасета.

Това откритие ги кара да предложат потенциална връзка между HEV и мъжкото безплодие, тъй като наличието на вируса в тялото значително влияе върху жизнеспособността на спермата. „Нашето изследване е първото, което демонстрира такава връзка между вируса на хепатит Е и сперматозоидите“, казва Куш Ядав, докторант в Центъра за хранително здраве на животните и първи автор на изследването. Изследователският екип, използвайки флуоресцентна микроскопия, откри вирусни частици, свързани с най-малко 19% от спермата на заразени прасета. Въпреки че сперматозоидите могат да носят вируса, все още не е ясно дали HEV може да завърши своя цикъл на репликация в главата им, казаха авторите.

Констатациите от проучването могат да имат сериозни последици, особено при потенциално намиране на причина за случаи на необяснимо мъжко безплодие и по-нататъшното му лечение. Скот Кени , старши автор на изследването, подчерта, че в такива случаи пациентите трябва да преминат по-задълбочен скрининг за HEV. Освен това проучването посочва значението на тестването на сексуалните партньори на бременни жени с положителен тест за HEV, тъй като предаването по полов път може да бъде фактор, допринасящ за високата смъртност, наблюдавана при бременни жени с болестта.

HEV има четири основни генотипа, които заразяват хората. Генотипове 1 и 2 се срещат предимно в развиващите се страни и често се свързват с огнища, причинени от замърсена вода. Генотипове 3 и 4 са по-често срещани в развитите страни и обикновено се свързват със зоонозно предаване на вируса от животни на хора, често чрез консумация на недостатъчно топлинно свинско или дивечово месо.

Ваксината срещу хепатит Е (HEV 239) е лицензирана и налична в Китай, но не е широко достъпна в други части на света. Доказано е, че тази ваксина е много ефективна за предотвратяване на инфекция с HEV, особено генотип 1. Въпреки нейния успех, глобалният достъп до тази ваксина остава ограничен, до голяма степен поради регулаторни и икономически предизвикателства.

Бременните жени, особено през третия триместър на бременността, са особено уязвими към тежките последици от HEV инфекцията. Инфекцията може да доведе до фулминантна чернодробна недостатъчност със смъртност от 20-30% в тази група.

Въпреки че HEV обикновено причинява остър хепатит, може да възникне и хронична инфекция, особено при имунокомпрометирани хора, като реципиенти на трансплантирани органи, пациенти, подложени на химиотерапия, или такива, заразени с HIV. Хроничната HEV инфекция може да доведе до персистиращо чернодробно възпаление и фиброза, което, ако не се лекува правилно, в крайна сметка води до цироза.

По едно време учените регистрираха и случаи на предаване на HEV чрез кръвопреливане. Това доведе до повишен скрининг на кръвните банки в някои страни, особено за донори, които може да са изложени на повишен риск от пренасяне на вируса, като тези, които наскоро са пътували до ендемични райони или са консумирали недостатъчно топлинно свинско месо.

Резултатите от скорошното проучване също имат значение за свиневъдството, където изкуственото осеменяване се използва широко за търговско свиневъдство. Наличието на HEV в спермата на донора може да повлияе на репродуктивната ефективност, което води до необходимостта от рентабилен скрининг или ваксинация за предотвратяване на въвеждането на вируса в нови стада свине. Дали много производители на свинско месо ще предприемат такава стъпка, остава неизвестно.

Вирусните инфекции в животновъдството могат да имат значителни икономически и здравни последици, които надхвърлят местните проблеми, причинявайки сериозни вреди на правителствата и неудобства за потребителския сектор. Ефективните програми за скрининг и ваксинация са от решаващо значение за гарантиране на здравето на животинските популации и безопасността на техните продукти. Например Службата за инспекция на здравето на животните и растенията (APHIS) на USDA предоставя обширни насоки за управлението и превенцията на инфекциозни заболявания при добитъка, за да се поддържат стандартите за биосигурност и обществено здраве. Подобни програми, препоръки и разпоредби обаче са прерогатив на много правителства и глобалната безопасност на такива продукти все още е неотложен проблем, докато в някои части на света отдавна е преминала границата между „потенциална“ и „смъртоносна“ опасност.