Оказа се, че вероятността от деменция е по-висока при тези, които си лягат през деня и спят дълго време. С постепенно увеличаване на това време често се открива прогресия на деменция.

Изследователи от Калифорнийския университет откриха връзка между сънливостта през деня и двойно по-високия риск от развитие на деменция при по-възрастните жени. Експертите предупреждават, че постоянната сънливост всъщност може да е признак на деменция.

Сънят е от съществено значение за правилното функциониране на тялото ни. По време на нощна почивка много процеси, протичащи в нашето тяло, се стабилизират, включително консолидирането на нови спомени и информация. Но само малките деца имат нужда да подремват след обяд – имат нужда от повече почивка. Основната причина, поради която дневният сън е вреден е, че той нарушава режима на бодърстване. Ако човек спи през деня, ще бъде по-трудно да заспи навреме вечер, поради което продължителността на нощния сън ще бъде намалена и качеството ще се влоши. Смята се, че навикът да се подремва дълбоко след обяд е вреден за интелекта. Може да допринесе за постепенно намаляване на когнитивната функция.

По-рано е доказано, че деменцията нарушава този процес. Това означава, че дори тези, които спят осем часа на ден, може да не си почиват достатъчно.

Юе Ленг, епидемиолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, посочва, че изследването на екипа е показало, че проблемите със съня могат да бъдат свързани с когнитивното стареене и могат да служат като ранен маркер за риск от деменция при жени на 80 години.

Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско и Калифорнийския университет в Сан Диего анализираха данни от проучването за остеопоротични фрактури, което включва жени на 65 и повече години от Балтимор, Минеаполис, Питсбърг и Портланд между 1986 и 1988 г.

Проучването проследява 733 жени в продължение на десетилетия, със средна възраст 83 години в началото на изследването.

Нито една от жените не показва признаци на когнитивно увреждане в началото на проучването. Тогава учените започнаха да се движат по-назад във времето, изучавайки подобни данни от по-късни периоди от време.

От около 2002 г. изследователите са започнали да използват актиграфи на китката, малки устройства, които измерват движението със сензор и непрекъснато записват активността по време на сън и будност. Жените в проучването ги носеха три дни в началото и в края на изследването. По същото време бяха проведени и когнитивни тестове.

Повече от една трета от жените са имали влошаване на качеството на нощния си сън. Двадесет и един процента от жените съобщават за повишена сънливост през деня и като цяло повече от половината жени са имали лоши модели на сън в продължение на пет години.

Повече от 22% от жените са развили когнитивно увреждане по време на петгодишния период на проследяване, а 13% от тях са развили деменция. Участниците с лошо качество на съня са имали 2-3 пъти по-висок риск от развитие на деменция, отколкото тези, които не са имали проблеми със съня.

Използвайки данни от актиграфия, изследователите също успяха да визуализират как навиците и моделите на съня се променят с възрастта. И двете групи имаха повече дневен сън, по-слаби циркадни ритми и по-лошо качество на съня през годините.

Тази научна работа стана известно потвърждение на по-ранни изследвания. Например проучване на Харвардското медицинско училище включва 2800 души на възраст 65 и повече години. Резултатите показват, че тези, които спят пет часа или по-малко всяка нощ, са два пъти по-склонни да развият деменция, отколкото тези, които спят шест до осем часа всяка нощ.

Лошият сън отдавна е известен симптом на деменция. Хората с деменция прекарват по-малко време в етапи три и четири на съня, когато тялото възстановява тъканите, засилва имунната система, обработва спомените, възстановява енергията и премахва отпадъците от мозъка.