Земята, освен ако не сте привърженик на теорията за плоска Земя, се върти около оста си веднъж на всеки 24 часа. Но това не винаги е било така и в един (много далечен) ден в бъдещето тя теоретично би могла дори да спре и да стане приливно заключена към Луната. Астрономически събития (и, разбира се, изчезването на човечеството) обаче най-вероятно ще ни попречат някога да видим планетата ни с една страна, винаги обърната към Луната.

Нека започнем с по-забавната част: какво би станало, ако Земята внезапно спре да се върти? Макар подобен сценарий да е изключително малко вероятен, последиците биха били катастрофални за всичко, което се намира на повърхността ѝ.

Представете си, че сте на въртележка и се въртите, а тя внезапно спира, докато вие продължавате да се движите. Вероятно ще се нараните, тласкани от инерцията си. Само че можете да сте благодарни, че въртележката не се е въртяла със скорост 1600 км/ч.

Ако Земята спре внезапно, водата и скалите ще бъдат изхвърлени на изток с тази скорост, разкъсвайки повърхността и изстрелвайки отломки в атмосферата и Космоса. Джеймс Зимбелман, старши геолог в Националния музей по въздухоплаване и космос към Смитсониън във Вашингтон, обяснява пред Live Science, че тези фрагменти впоследствие ще бъдат привлечени обратно от земната гравитация, бомбардирайки планетата и втечнявайки земната кора в разтопен „океан от скала“.

Земята обаче няма да спре внезапно да се върти, освен при катастрофален сблъсък с друго небесно тяло. В древното минало обаче планетата ни се е въртяла по-бързо от днес. Макар процесът да се влияе от фактори като земетресения, движение на ледове и подземни води, оценките показват, че въртенето на Земята като цяло се забавя с около 1–2 милисекунди на век.

„За периода от 2000 до 2018 г. увеличаването на дължината на деня вследствие на движението на ледовете и подземните води е било 1,33 милисекунди на век – по-бързо от всеки друг период през предходните 100 години“, обяснява НАСА, като допълва, че ако емисиите продължат да растат, забавянето може да стане още по-осезаемо.

„Ако емисиите продължат да се увеличават, удължаването на деня заради климатичните промени може да достигне 2,62 милисекунди на век, изпреварвайки ефекта от лунното приливно триене, което средно увеличава дължината на деня с 2,4 милисекунди на век. Именно това триене е основната причина за забавянето на въртенето на Земята от милиарди години.“

Това са промени, които човек трудно би забелязал в рамките на един живот. Няма да бъдете изхвърлени в Космоса заради минимална промяна в скоростта на въртене за сто години. В дългосрочен план обаче разликата е значителна. Преди около 600 милиона години, при средно увеличение на денонощието от 1,8 милисекунди на век, Земята е правела едно пълно завъртане за около 21 часа.

Основният фактор за забавянето на въртенето, както отбелязва НАСА, е приливното триене между Земята и Луната.

„Луната продължава да се отдалечава от Земята с около 4 сантиметра годишно. Енергията за това идва главно от земните океани, които се издуват под влияние на лунната гравитация и на свой ред упражняват гравитационно въздействие върху Луната“, обясняват от НАСА.

„Тези океански издувания не са напълно синхронизирани с позицията на Луната, защото водата се нуждае от време, за да се премести. Това създава триене, което забавя въртенето на Земята, и сили, които променят орбитата на Луната, карайки я да се отдалечава.“

Това е изключително бавен процес, но ако Земята и Луната продължат „танца“ си достатъчно дълго, планетата ни в крайна сметка ще стане приливно заключена към Луната. Тогава само едната страна на Земята винаги ще вижда Луната на едно и също място в небето. Ден и нощ ще продължат да съществуват, но ще траят толкова дълго, колкото е нужно на Луната да обиколи Земята. Вие обаче няма да сте тук, за да го видите.

„След около 50 милиарда години – ако Земята и Луната по някакъв начин избегнат смъртта на Слънцето – Земята също ще стане приливно заключена към Луната“, посочва НАСА. „Само половината от населението на планетата би виждало Луната.“

Най-вероятно обаче Земята никога няма да стигне до този момент, тъй като ще бъде погълната от Слънцето в неговата фаза на червен гигант след около 7,6 милиарда години. С други думи – Земята няма да спре да се върти, поне не преди да стане малка част от умиращата ни звезда.

Превод: GlasNews.bg