Международната научна общност е изправена пред сериозен дебат, докато учените финализират плановете за създаване на най-голямата научна установка в света — нов мегаколайдер, който трябва да бъде изграден под земята по протежение на швейцарско-френската граница. Проектът предвижда изграждането на 91-километров кръгов тунел, в който субатомни частици ще бъдат ускорявани до почти светлинна скорост и сблъсквани, с надеждата да се разкрият нови тайни за състава и произхода на Вселената.

С планирани инвестиции над 30 милиарда долара, проектът – известен като Бъдещ кръгов колайдер (FCC) – е не само изключително амбициозен, но и силно противоречив. Много учени се тревожат, че изграждането на подобна мащабна установка ще погълне финансиране, необходимо за други изследователски направления, и ще ограничи иновациите в бъдеще.

Разделение в научната общност

Критики към проекта не липсват. Някои учени твърдят, че решението за FCC е било наложено от ръководството на CERN – Европейската организация за ядрени изследвания – без достатъчно консултации с широката научна общност. Според проф. Халина Абрамович от Университета в Тел Авив: „Физиците трябва да определят следващата стъпка в науката, не администрацията на CERN.“

Авторитетното научно списание Nature също обърна внимание на нарастващото напрежение, като предупреди, че в момента „се води битка за бъдещето на физиката на елементарните частици“. В анализ на мненията на десетки водещи учени, списанието подчерта, че разногласията около FCC рискуват да създадат сериозни разцепления в научната общност.

Подкрепа от ръководството на CERN

От своя страна CERN твърди, че проектът FCC ще даде на човечеството безпрецедентна възможност да изучи материята, пространството и времето на най-фундаментално ниво. Идеята е подкрепена от настоящия генерален директор на организацията Фабиола Джаноти и от Марк Томсън, който ще я наследи през 2026 г.

„Ако бъде реализиран, FCC ще се превърне в най-мощния инструмент, създаван някога за изследване на природните закони“, коментира Джаноти пред Nature.

Исторически контекст и бъдещи етапи

CERN вече има значителни постижения – именно там функционира най-големият действащ ускорител в света – Големият адронен колайдер (LHC). През 2012 г. LHC стана причина за едно от най-големите открития в съвременната физика – потвърждението за съществуването на Хигс бозона. Но въпреки това, LHC се очаква да бъде изведен от експлоатация до 2040 г., без да е разрешил ключови въпроси като същността на тъмната материя или причините за преобладаването на материята над антиматерията във Вселената.

FCC е замислен като двуфазен проект. В първия етап ще се изследва в дълбочина Хигс бозонът, а вторият – предвиден за около 2070 г. – ще използва мощни протонни сблъсъци, за да търси нови частици и закономерности.

Скептицизъм и алтернативи

Някои учени не са убедени, че инвестицията ще си струва. Технологиите, необходими за ускоряване на частиците до планираните енергии, все още не съществуват. Според Абрамович, „ако вложим всички средства в този проект, ще ограничим развитието на алтернативни технологии, които могат да се окажат по-ефективни“.

Други изследователи, като Джени Лист от Германския ускорителен център DESY, предлагат фокус върху по-компактни и евтини линейни ускорители или нови технологии, като плазмените вълни, които може да предложат същите резултати с по-малък ресурс.

„Имаме морална отговорност към бъдещите поколения – не можем да им диктуваме какво да изследват след 50 години“, казва Лист.