Скорошно проучване, резултатите от което ще бъдат представени на годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) в Мадрид, установи, че хората, които се класифицират като "нощни сови", тези, които предпочитат да си лягат късно и се събуждат късно, са податливи на значително по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в сравнение с ранобудните хора.

Проучването, ръководено от д-р Йерун ван дер Велде от медицинския център на университета в Лайден в Нидерландия, включва повече от 5000 души, за да изследва връзката между времето за сън, разпределението на телесните мазнини и риска от диабет. Резултатите показват, че нощните сови са склонни да имат по-висок индекс на телесна маса (ИТМ), по-голяма обиколка на талията и повече висцерална мазнина, която се отлага около органите, в сравнение с тези, които си лягат по-рано, пише Medical Xpress.

По-специално, хората с късен хронотип, което означава тези с по-късен среден сън, е установено, че имат 46% по-висок риск от развитие на диабет тип 2 (T2D), отколкото хората с междинен хронотип, дори след контролиране на фактори на начина на живот, като диета, физическа активност, консумация на алкохол и тютюнопушене. Д-р ван дер Велде отбелязва, че въпреки че нездравословният начин на живот преди е бил свързван с късен хронотип, тези фактори сами по себе си не могат да обяснят напълно повишения риск от развитие на метаболитни нарушения, наблюдавани в тази група.

Проучването предполага, че циркадното несъответствие, при което вътрешният часовник на тялото не е в съответствие с обществените изисквания, може да бъде фактор, който допринася. Това несъответствие може да наруши метаболитните процеси, което в крайна сметка води до заболявания като T2D. Освен това проучването подчертава, че късните хронотипове не само имат повече висцерална мазнина, но и по-високо съдържание на мазнини в черния дроб, което допълнително увеличава риска от развитие на редица заболявания.

Въпреки че учените очакваха ранобудните да имат подобен риск като междинните хронотипове, проучването установи леко повишен риск от T2T сред ранните хронотипове, въпреки че това не беше статистически значимо. Д-р ван дер Велде и неговият екип сега са съсредоточени върху разбирането дали корекциите в начина на живот, като промяна на времето за хранене или физическа активност, могат да подобрят метаболитното здраве на нощните сови.

Той предполага, че техники като ограничено във времето хранене, при което хората се въздържат от ядене след определен час, може да имат метаболитни ползи, въпреки че са необходими повече изследвания, за да се потвърди това. Изследването на Ван дер Велде подчертава значението на отчитането на циркадните ритми при оценките на здравето и интервенциите, особено при превенцията и лечението на T2D. С напредването на изследванията в тази област може да се появят по-персонализирани препоръки за начина на живот, за да се намали рискът от диабет и други метаболитни нарушения при хора, които водят нощен живот.