Канадски невролози от университета на Британска Колумбия потвърдиха пред британския вестник Mirror, че хората, които умират, не губят слуха си до последния си дъх, до последния удар на сърцето си и изглежда, че чуват известно време след това.

„Има смисъл семейството и приятелите да останат с умиращите до самия край – да им кажат нещо, да се сбогуват...“, казва Елизабет Блъндън от катедрата по психология, един от участниците в проучванията, в които бяха оповестени сензационни резултати. Те бяха публикувани за първи път в Nature преди две години.

Лекарите помолили безнадеждно болни пациенти от един от хосписите (Свети Йоан Хоспис) да им помогнат. Доста доброволци,  които все още били в здрав разум, се съгласили. Те заключили, че няма да могат да останат повече на този свят, затова не е лошо да се позабавляват.

Малко се искало от нещастните: да умират в шапка с електроди. Което и те направили.

На смъртниците, които все още не са загубили съзнание, и на здрави хора от контролна група учените пускали прости мелодии, променяйки тона им. Електродите записаликак мозъкът реагира на това. И той реагирал по определен начин. Това свидетелства, че аудио възприятието работи.

Мозъкът на здрави хора, болни, в кома и току-що починали реагира на звукови стимули приблизително по същия начин.

Малко по-късно същата „музикална програма” е излъчена на същите неизлечимо болни пациенти. Първо, когато вече били на прага на другия свят, после - когато били в безсъзнание без видими признаци на живот, и накрая, веднага след смъртта. Реакцията на техния мозък „след“ не се различава много от тази, демонстрирана от контролната група и групата на умиращите „преди“. Не само, че се наблюдава активност в мозъка, неговите извивки почти съвпадат. До смъртта и няколко секунди след това. От което учените заключиха, че умиращите чуват всичко и някои звуци проникват, както се казва, дори в другия свят.

Тези, които са тръгнали на последния си път, разбират ли какво им се казва? Учените и това не изключват. Но те признават, че все още не са намерили строги научни начини да проверят това.

Непосредствената цел на изследователите е да определят колко дълго продължава способността за докосване. Възможно е умиращият не само да чува всичко, но и да усеща докосването. Например усещат, че ги държат за ръка.

Хората, които са загубили обонянието си, са изложени на риск да умрат през следващите 5 години. Учени от Чикагския университет (University of Chicago) изследваха повече от три хиляди възрастни мъже и жени на възраст от 57 до 85 години. Те бяха помолени да различат и назоват пет аромата, които бяха напоени в специални пръчици, наподобяващи флумастери. Ухаели на мента, риба, портокал, роза и кожа.

Мнозинството от анкетираните разпознават правилно всички миризми. Приблизително 20 процента се затруднили - те разпознали две или три миризми от пет. Това е средно. Около 4 процента едва помирисвали един аромат. И малко повече от процент от тези, които са направили теста за обоняние, не са усетили абсолютно нищо.

След 5 години учените отново се обръщат към същите пациенти. До този момент са загинали 430 души. И се оказва, че максимални загуби, независимо от възрастта, понасят тези, чието обоняние е сериозно увредено. Тази „проблемна група“ пропусна 39 процента от своите членове. За сравнение, сред хората със средни показатели смъртта е отнела 19 процента, а сред тези, които са имали нормално обоняние, са починали само 10 процента.

„Разбира се, загубата на обоняние сама по себе си не води до смърт“, казва ръководителят на изследването професор Джаянт Пинто (Jayant M. Pinto), но сигнализира за нейния подход, показвайки, че нещо се е объркало в тялото.

Какво точно се е объркало, учените все още не са изяснили. Но се смята, че загубата на обоняние по някакъв начин е свързана с активността на стволовите клетки - което показва техния дефицит. И това води до факта, че тялото губи способността да се самолекува. Това завършва със смърт.

Превод: GlasNews