„Берое” 2008 стана третият отбор от Академията, който в края на март – началото на април взе участие в силен международен турнир. В Белгия децата на Венелин Сивриев заеха 15-о място в крайното класиране, изигравайки 9 мача, в които записаха 5 победи, 2 равенства и 2 загуби. Дни след завръщането на тима у нас наставникът сподели мнението си пред beroe.bg

– Г-н Сивриев, впечатленията Ви от турнира в Белгия?Къде сме ние на фона на европейските отбори, които бяха изпратили свои представители?

-Не сме много далеч от тях, даже на моменти сме и равностойни. В турнира взеха участие тимове от Холандия, Белгия, Англия, Полша. Успяхме да видим как работят школите в различните държави, да сверим часовниците си. Имаше отбори, които се открояваха като Андерлехт и Локерен. Първите дори станаха шампиони на турнира, а ние имахме честта да играем с тях в групите. Но не сме много далеч от тях, може би ни превъзхождат единствено в самочувствието, което имат, защото участват в много турнири и международни срещи, а на нас това ни липсва. Затова в първия момент , когато отидохме и се срещнахме с тези отбори нашето самочувствие не беше на нужното ниво, но в хода на турнира това се промени и видяхме, че дяволът не е толкова черен. Специално обаче искам да отбележа онова, което видях в отбора на Андерлехт. В хода на срещите те не се притесняват да сменят позициите на играчите, т.е ако едно дете играе в полузащитата, след три-четири минути може да стане дясно крило или централен нападател. Постоянно има една въртележка на футболисти вътре и им сменят местата и това е изискване на треньора и се прави с цел. Така те свикват да играят на всички постове. И Андерлехт го направиха не само в двубоя си с нас, но и на финала на турнира. Но така децата се учат и да реагират на отделните ситуации в мача, може да ти се случи така че да трябва да играеш като централен нападател, въпреки че не си такъв и трябва да знаеш как да реагираш.

– В това ли е ползата от участието в подобни турнири – в трупането на самочувствие?

-Да. Като качества нещата са долу-горе изравнени. Самочуствието обаче е много важно в съвременния футбол. Виждал съм играчи с много добри качества, но липсата на самочувствие води до притеснение, не играе с топката и все едно го няма на терена. Т.е всичко е в главата. Защото и движението по терена, и агресивността пак идват от там, липсата на самочувствие води до това да те е страх да влезеш в единоборство или пък го губиш. Затова накрая на турнира когато видяхме, че нещата не са толкова страшни се представихме много добре. Дори срещу шампиона Андерлехт, въпреки че отстъпихме с 1:3. В мачовете срещу другите белгийски отбори, които спечелихме също съм доволен от представянето на децата. Големият ни проблем обаче е самочувствието, но то идва именно при такива участия, когато се обогатяваме. Да не забравяме, че от тези 16 деца, които бяха в Белгия само 4 бяха излизали в чужбина. Само 3 деца бяха пътували със самолет, за другите това беше голямо преживяване. Няма значение обаче дали турнирите ще бъдат в България или в чужбина, важно е да има силни съперници. И децата да разберат, че дяволът не е толкова черен, да се отпуснат и да играят по-добре. В Белгия имаше мачове, в които аз самият бях изненадан от начина, по който играха.

– На подобни турнири понякога има разлика в правилата. Така ли беше в Белгия и как се справихте с този проблем?

-Да, правилата в Белгия бяха съвсем различни от нашите. Тъчът например беше изпълняван по три-четири начина, но винаги с крак, нямаше обаче засади, наказателно поле, дузпи. Имахме случай по време на един от мачовете, в който наш играч се откъсна сам срещу вратаря, беше фаулиран и ние се зарадвахме, че имаме право да изпълним дузпа. Оказа се, че няма такава, а двоен удар. И първоначално децата наистина не бяха свикнали с тези правила. В последствие обаче ги разбраха. А тези правила всъщност са направени, за да може постоянно да има движение и игра, да не се бави времето. Интензивността беше нещото, което ни изненада на този турнир, защото я няма при нас все още. Самите правила обаче предразполагат към това. Двата отбора, за които споменах Андерлехт и Локерен например много бързо си подават топката, бързо се придвижват, не се страхуват да играят един на един, не мислят дали ще сгрешат. Но това като цяло е съвременния футбол, в него времето и пространството са много намалели. Никой не ти остава свободно пространство и време да мислиш.

– Завършихте на 15-о място, на тази възраст обаче класирането има ли значение?

-До колкото разбрах от колегите при тях до 12 г. няма класиране. Те гледат единствено играта и развитието на футболистите.

– Успяхте ли да си „откраднете” някакви идеи, които след това участие да приложите тук?

-Едното е това, за което вече споменах – непрекъснатата въртележка на играчите. В предишни години съм го пробвал и тук, защото бях чул за това. Но не много често, само няколко пъти. Сега мисля да го приложа, все пак го правят водещи школи като Холандия и Белгия. Трябва обаче да имаме търпение по отношение на грешките, които децата ще допускат и те да не влияят на резултата и класирането. Другото, което може би бихме могли да приложим е при упражненията с топка да използваме правилата на турнира – да няма тъчове, по различен начин да се изпълняват дузпите, да няма заседи. Така упражненията ще бъдат по-интензивни и ще можем да се доближим до тяхната интензивност по време на мач.

– На вас какво ви предстои сега?

-Ще търсим други такива международни турнири. Защото опита, който евентуално ще придобием в тях е много полезен за нас и ще ни помогне когато излезем да играем срещу чужди отбори да не се притесняваме, а да бъдем равностойни. Иначе сигурните ни участия са в началото на юни тук в Стара Загора и след това в Приморско, където заявката е за международен турнир. Но и българските тимове, които ще участват са доста силни.